БОНСАЙ

За повечето от нас бонсай е изкуство , което сме в състояние да приемем само в най-горния му пласт . Но освен красивите и интересни дървета , бонсай е дълбока философия за самоусъвършенстване чрез съзерцаване на природата и приучване към търпение и съвършенство.
Първите бонсай не са направени в Япония , а в Китай . Според легендата човек учи дървото да бъде малко , а дървото учи човека на основните благодетели и на умението да живее в хармония.
Самата дума бонсай идва от сливането на две японски думи -дърво и саксия (кашпа). Това име напълно показва истинската природа на бонсай като система от растение и саксия . Колкото и станно да звучи , саксията е част от бонсая и тя се подбира специално за него. Обикновено бонсаите се засаждат в една саксия и се отглеждат в нея до смъртта си, като само при по-едрите растения е допустимо да се извърши едно или две прехвърляния .
Когато сте решили да си правите бонсай, най-напред трябва да си изберете правилна саксия. Тя нетрябва да бъде твърде ярка и лъскава , за да привлича твърде внимание , но не бива да бъде и твърде груба и дразнеща. Саксиите за бонсай имат специфична форма , която се харектеризира основно с голямата й повърхност и малка дълбочина. Най-често се избират саксии които са направени предимно от глина , но за тази цел могат да се приспособят и различни естествени и изкуствени предмети , например един от най-хубавите бонсаи са направени в саксии от камък.
Направата на бонсай е сложна, трудна и бавна процедура. Най-често естествени бонсаи могат да се намерят в местности с тънък почвен пласт. Най-голяма вероятност да намерите растение с нужните качества в природата съществува в планината и на каменисти места със значителен наклон .

БЕГОНИЯ

Градинската бегония е единствената бегония масово отглеждана у нас. Тя е по-скоро листно декоративна , отколкото цъфтяща, макар да образува огромен брой дребни цветчета , които при някои сортове може да са и малко по-големи. Това цвете сякаш остава незабелязано от повечето любители, въпреки безспорните си качества . По-често може да се срещне като саксийно растение , но и в това си амплоа разпространението му е ограничено.Градинската бегония най-често се отглежда в обществените паркове и градини, където можете да видите огромни площи , заети от нея . Сравнително рядкото й присъствие в частните градини е заради трудното семенно размножаване на бегонията . Семената са много дребни и за поникването се искат специални условия . Това налага закупуването на разсада от специализиран производител ежегодно. Проблемни са и младите растения , които до закрепването си са сравнително капризни.
Градинската бегония образува ниски, компактни растения , които имат много добър ефект в градините. Максималната височина , до която стигат повечето сортове е 30 см. По-високи сортове се намират трудно и обикновенно те са специално селекционирани за по-голям ръст.Стъблата на бегонията са дебели и сочни , листата са средно големи , овални до почти кръгли , май-често бронзовозелени , но болшинството културни сортове са с различно тъмночервен цвят . Цветовете са дребни , с четири неравни по размер , две по две перигонни листчета , оцветени в бяло , розово или в червено. Плодът е триръбеста кутийка , в която при узряване има голямо количество дребни черни семена .
Градинската бегония може да се използва за създаване на по-голям и по-плътен ярък борд за свободно оформените цветни площи , както и като компонент на геометричните. Тя е отличен избор за килимните цветни фигури. Макар че е достатъчно плътна , понася добре и подстригване , което я прави наистина идеална за тази цел . Поради компактната си форма и плътната маса градинската бегония е идеална за всякакви решения , свързани свързани с постигането на цветни петна с определена форма , както и за създаване на нисък и правилен по форма бордюр около алеи и др. площи. Бегонията е взискателна към почвените условия . Тя се нуждае от свежи, хранителни и добре отцедливи почви. За да се радвате на ефектни растения , не бива да засушавате , въпреки че видът е сравнително толерантен към недостига на влага . Растенията се развиват добре и на слънце .
Размножаването става чрез семена .Засяват се през януари в топли помещения или оранжерии.На открито се засяват в края на април до началото на юни, може и по-късно но развитието им ще бъде забавено.

ЛАТИНКА

Латинките са едни от най-популярните градински цветя у нас. Родът наброява около 80 едногодишни и многогодишни тревисти растения. Родът на латинката произлиза от Централна Америка. У нас най-често се отглежда като едногодишно , защото не успява да преживее зимата и се подновява всяка пролет. Цветовете на латинката са прости или гъсти с много приятен аромат, листата са светлозелени. Среща се в различни багри - жълти , оранжеви, червени, червено-кафяви, розови. Тя е топлолюбиво и светлолюбиво растение . Вирее най-добре на слънчеви и открити места . Обича умерено плодородни и влажни почви. Не понася прекалено торене или преовлажняване .Ако се тори развива само листна маса .Размножава се чрез семена . Започва да цъфти след около 40-50 дни. Увивните сортове се засяват около огради, беседки и др. Семената запазват своята кълняемост много дълго време и не е нужно всяка година да купувате нови , а можете да използвате тези от миналата година . Хубаво е да се посеят на постоянното си място , защото не издържа пресаждане. Латинката е много полезен в зеленчуковата градина или в оранжерията , защото вредителите предпочитат нейните за снасянето на яйцата си.В миналото наричали това растение "кардиналска салата". Нейното приготвяне се пазело в тайна и се смятало , че поднесено по този начин е източник на младост и сила . Днес латинката също има широко приложение в кулинарията . Всички нейни части имат пикантен вкус . Листата могат да се сушат, а пъпките и зелените плодчета да се мариноват. В наши дни латинката почти не се използва като билка и лекарствено средство. Тя има много ценен химичен състав - йодни соли, калйй, фосфор, провитамин А, витамините C,B1,B2. Салатата от латинка се препоръчва при грип, заболяване на горните дихателни пътища и белите дробове, защото съдържа растителни антибиотици . Още от миналото е известно , че семената са полезни при мъжки и женски климактериум , както и при импотентност. Листата и цветовете са полезни при депресии и раздразнение . Семената се счукват и заливат с вряла вода , като се оставят да престоят така 1-2 часа. Листата и цветовете се изсушават и се използвали като подправка . Етеричното масло , намиращо се в латинката притежава противогъбично и антибактериално действие .

БОЖУРИ

Божурите по нищо не отстъпват на кралицата на красотата розата - нито по красота , нито по популярност, особено в градините на Изтока .Единственият им недостатък е , че цъфтят веднъж годишно.От 35 вида , влизащи в рода Божур, само 6 имат дървесно стъбло, което не загива през зимата. Най-подходящият период за засаждане на тези красиви градински храсти с кичести цветове е от средата на август до средата на септември.
Родът на дървесният божур произхожда от Китай. Известен е в китайската култура няколко столетия преди новата ера като лековито и декоративно растение .
Никой друг декоративен храст неможе да се похвали с такива прекрасни големи цветове и дълъг живот като това многогодишно растение.Височината на дървесният божур достига 2 метра . При добри грижи и подходяща почва , този храст може да продължи да носи красота 100-150 г.на едно място , а са известни и случаи , когато животът му продължава 300 , дори 500 г. Цветовете му имат формата на чашки или кълбовидни , кичести в зависимост от вида , разтварят се към края на май и цъфтят обилно 2 седмици.
Дървесният божур се размножава чрез семена или вегетативно.Растенията отгледани от семена , цъфтят на 5-6-тата година от засаждането.Най-подходящото място за засаждане в градината е на полусянка, така че слънчевите лъчи да попаднат върху храста през листата на дърветата.
Тогава цветовете се запазват по-дълго и не променят цвета си , но пък при пряка слънчева светлина цветовете са по-обилни.Сортовете дървесен божур се подразделят на няколко групи-
китайско-европейски - които се отличават с големи кичести цветове
японски- с полукичести цветове
Почвата за божура се подготва отранои се дренира.Най-подходящия период за засаждане е от средата на августдо средата на септември.Посадените през ранната пролет храсти са по-застрашени от измръзване през зимата.Сухите и повредени клонки се отстраняват през април.
Тези изклучително пищни декоративни храсти стоят добре , както единично така и в групи.

РАЛИЦА

Ралицата - " кралицата на сините " . Това име е дадено на ралицата не без основание . Повечето сортове цъфтят във всички оттенъци на синьото- от небесното до тъмно виолетовото.Не са рядкост обаче и растенията с бяла и розова окраска, а в природата съществуват и с червени или жълти цветове.
Цветето ралица се размножава чрез семена и чрез разделяне на коренището.Всяка част от коренището трябва да има поне 3-4 връхчета. Най-добре е това да се прави през август-септември, като почвата се притъпква добре към разделените растения и се полива обилно. Така ралицата се вкоренява до зимата, успешно презимува и започва да цъфти рано напролет.
Растенията цъфтят продължително , в резултат на което семената не узряват едновременно. Затова те се прибират няколко пъти , като се изчаква семенните кутийки да добият светлокафяв оттенък.Кутийките лесно се разпукват и семената се разпиляват . Затова е необходимо да се преглеждат често и да се прибират узрелите семена навреме.
Семената се засяват през есента , преди да настъпят зимните студове. Напролет , когато растенията се развиват достатъчно, се засаждат на постоянно място на растояние , зависещи от едрината на сорта. Цъфтежът настъпва през август. На едно място растенията могат да останат до 4 години . Високите сортове е добре да се укрепят с подпори.Почиствайте редовно прецъфтелите стебла.
Родът обединява около 150 едногодишни и многогодишни вида , произхождащи от умереният пояс на Северното полукълбо Всички са тревисти , с изправени стъбла , достигащи около метър височина . Цветовете са кичести или прости , събрани в дълги гроздовидни съжветия.
Градинската ралица ни радва с необичайни и изпълнени с живот цветове .Размножаването чрез семена обуславя и най-различни цветови комбинации. Въпреки че достига до 160 см. височина , този сорт стои много стабилно изправен.
Многогодишната ралица изисква много добре и дълбоко обработена , богата с хранителни вещества глинесто-песъчлива почва и слънчево изложение .

ПАСИФЛОРА

Пасифлора, което в превод означава "страстно цвете", е дървесна лиана с дължина до 10 м, която расте в тропическите и субтропически райони на Южна и Северна Америка. Растението е получило името си от испанските мисионери: мистерията на красивите му цветовете, появяващи се от скромните пъпки, можела да се сравни само с Христовото разпятие. Плодовете (познати под името маракуя) наподобяват голям лимон, а когато узреят са леко набръчкани. Има над 200 вида пасифлора, като най-разпространени в района на Амазонка са Пасифлора едулис и Пасифлора инкарната (Passiflora edulis и Passiflora incarnata). Плодовете на пасифлората са обичани от всички обитатели на джунглата - и хора и животни. Няколко вида са култивирани и се отглеждат заради ядливите плодове. Жълтата им, подобна на желе вътрешност, може да се яде направо или под формата на шербети, мармалади, желета или напитки (с добавка на вода и захар). Местните жители от векове използват плодовете като сърдечен тоник и за успокояване на кашлица, а листата - заради успокоителните (седативни) и облекчаващи болката свойства. В много страни по света използването на листата за успокояване на напрегнати нерви е документирано преди повече от 200 г.
Пасифлората е ефектно и изящно, за което на първо място обаче трябва да кажем, че е извънредно непретенциозно и лесно за отглеждане.Доказателство за многото качества на пасифлората е невероятно бързото й разпространение у нас-има много бърз разтеж и сравнително плътна и нежна листна маса.

Пасифлората е "открита" от испанския лекар Монардес през 1569 г., който документирал традиционните й приложения и я пренесъл в Стария свят, където бързо станала любима успокоителна напитка (под формата на билков чай). От друга страна, испанските завоеватели в Мексико и Южна Америка узнали за употребата й от ацтеките и също допринесли за култивирането на растението в Европа. След включването й в европейската билкова медицина, пасифлората се използва като седатив, антиспазматик и нервен тоник. Запарка от листата е въведена в медицината на Северна Америка през средата на 19 в. като седатив. Използвана е и при главоболие, натъртвания и различни видове болка чрез полагане на листата външно върху засегнатото място. Също така при колики, диария, дизентерия, менструални смущения, безсъние, невралгия, очни смущения, епилепсия и конвулсии, мускулни спазми и болки.

Свойства и действия на билката
Основни: облекчава болки, намалява безпокойството, облекчава депресията, намалява възпаления, спира конвулсиите, намалява спазмите, успокоява нервите, леко седативно действие, успокоява.
Други действия: унищожава микроби, повишава либидото, увеличава количеството на урината, понижава кръвното налягане, прочиства чревните паразити.

Растителни химикали
Химическите анализи на пасифлората показват три основни групи химикали: алкалоиди, гликозиди и флавоноиди. Интересен е фактът, че когато гликозидите и флавоноидите се изпробват индивидуално, показват противоположни на описаните по-горе свойства, заради които се използва растението. Само когато двете групи химикали са съчетани, се наблюдава седативния ефект. Освен това пасифлората съдържа естествен серотонин, както и химикала малтол, който има доказан седативен ефект (и който обяснява естествените успокоителни свойства на билката). Група харман-алкалоиди са показали антиспазмотично действие и способност да понижават кръвното налягане. Флавоноидът хризин значително намалява безпокойството и тревожността.
Към основните химикали в растението спадат алкалоиди, алфа-аланин, апигенин, арибин, хризин, цитрусова киселина, кумарин, циклопасифлорни киселини А-D, циклопасифрозиди І-VІ, диетил малонат, едулан І, едулан ІІ, флавоноиди, глутамин, гинокардин, харман, хармалин, хармалол, хомоориентин, изоориентин, изоскафтозид, изовитексин, кемпферол, лотурин, луценин-2, лутенин-21 лутеолин, ориентин, пасикол, пасифлорин, пасифлорна киселина, пектин, фенолова киселина, фенилаланин, сапонарин, схафтозид, серотонин, ситостерол и стигмастерол.

Научни изследвания
Пасифлората (както и нейните харман-алкалоиди) са били обект на редица научни изследвания. След близо 100 г. проучвания седативните, антиспазмени и аналгетични свойства на тази тропическа билка са категорично признати от науката. Аналгетичните свойства за първи път са клинично доказани през 1897 г., а седативните - през 1904 г. Антиспазмените, противостраховите и понижаващите кръвното налягане ефекти са установени клинично в 1980 г. В изследвания с животни, екстракт от плодовете оказва противовъзпалителен и успокоителен ефект, а екстракт от листата - диуретичен.

Приложения в народната медицина
В народната медицина пасифлората се използва като афродизиак, и наскоро проведени опити с мишки потвърдиха това нейно свойство. В друго изследване през 2003 г. беше установено, че екстракт от листата подобрява общото състояние на половите функции, увеличава количеството сперма и оплождащия потенциал. Научно потвърдена е и ползата при кашлица: екстрактът от листата на билката е сравним с кодеина в качеството си да потиска кашлицата.

Днес лечители и хербалисти от цял свят прилагат пасифлора заради седативния, невроуспокояващ, антиспазмен и аналгетичен ефект. В САЩ най-широко се прилага вида Пасифлора инкарната за лекуване на безсъние, мускулни спазми, хистерия, невралгия, менструални болки, пременструален синдром, и като болкоуспокояващо средство за различни състояния. В Европа се прилага при нервни разстройства, безсъние, спазми, невралгия, алкохолизъм, хиперактивност при деца, ускорен пулс, главоболия и др. Службата за храни и лекарства на САЩ определя листата на пасифлора като "по принцип безопасна билка". Те са обект на различни европейски монографии с медицински растения и се смятат за безопасни дори за деца и бебета.
ГРИЖИ

• отглеждайте пасифлората в по-голям съд, ако желаете да нараства бързо
• за цъфтежа си растенията изискват ярко слънце през по-голямата част на деня, така че пасифлората рядко цъфти в домашни условия, но за сметка на това суздава прекрасна нежна листна маса, която е много атрактивна
• растенията не са много взискателни към влагата, но редовната поливка е задължителна
• подхранването е задължително