Friday, May 29, 2009

КРИНЪТ

Крин поднесен на дама е израз на преклонение пред нейната индивидуална същност.Според библейското тълкуване от това красиво цвете има различни видове между горските цветя на Палестина .Крин се среща навсякъде в Святата земя. Величието , красотата и благоуханието му подсилват значимоста на това свято място.
Криновете много приличат на лилиумите и често се бъркат с тях.Те принадлежат към семейство Liliaceae и различните видове се различават с различна окраска и време на цъфтеж. Използват се предимно за рязан цвят и за направа на различни аранжировки, за оформяне на отделни алеи в тревните площи или в композиция с други цветя .Засаждат се и в саксии.Те са особено красиви и покрай басейните, затова често се използват за оформлението им.
Те са многогодишни растения , листата им са тесни и дълги , а цветоносите - високи , достигащи до някои видове и до 1 м.
Цветовете от създадените хибриди варират от бяло, жълто, розово, червено, лавандулово, а дори и кафяво. Много често в основата са по-светли или по-тъмни. Венчелистчетата са 6 , разположени поединично, извити навън в горната си част , много нежно. Те са целокрайни или леко нагънати като драперии. Централният им нерв е вдлъбнат или изпъкнал и разделя венчелистчетата на две надлъжни половинки. Тичинките са 6 на брой, еазположени в кръг и завършват с дълги оцветени или белезникави прашникови торбички. При узряване прашецът се разпилява и полепва върху цвета. Плодникът е по-дълъг от тичинките и завършва с разширено близалце.
Както тичинките така и плодникът са много красиви и придават на цвета елегантност.
Времето на цъфтежа е различно-от началото на лятото до есента .
Цветовете се разтварят и умират за един ден, но постоянно по стъблата се оформят нови цветни пъпки.
Семенцата рядко се използват за размножаване , защото новото растение ще цъфне едва след 3-4 год.

ЛАНТАНА

Лантана е изклучително красив храст, който цъфти през цялото лято.Съцветията се състоят от преливащи се багри на цветове - от оранжево в червено , жълто , розово. Тя е топлолюбив , средиземноморски храст , който чудесно украсява входни алеи , цветни лехи и др. , огрявани места .До зимата може да я засадите на открито , за да може да израстне по-бързо и да оформи кичеста и плътна корона.В този период се нуждае от умерено поливане и подхранване с комплексен тор , за да цъфти непрекъснато.
Засадете лантата на богата почва със слънчево изложение . Размерите и дълбочината на изкопаната яма трябва да се 2 пъти по-големи от тези на кореновата бала на цветето.Утъпквайте леко насипната градинска почва .Привържете на осмица стъблото за дървено клонче .Мулчирането ще поддържа оптималната влажност през лятото. Полива се умерено с вода, чиято температура е близка до въздушната

Thursday, May 28, 2009

ДАМСКО СЪРЦЕ

Дамското сърце е едно великолепно многогодишно цвете .През последните години , ъвлечени от голямото видово разнообразие , което предлага пазара , ние го позабравихме и незаслужено пренебрегваме.Цветето формира впечатляващ ажурен храст , който въздейства с висящите розови цветчета . И при това дамското сърце цяфти през цялата пролет . Чувства се еднакво добре на полусянка ,сянка или слънце и определено не е капризно цвете.Оптимални условия за растеж, компактност и обилен цъфтеж осигуряват рохкавата , лека , хранителна и леко влажна почва.Бедните почви трябва да се подхранват с тор за цъфтящи растения.В края на периода младите връхчета се премахват.В съхо време оросяването се възприема много добре от растението.

ЦВЕТЯ ЗА СПАЛНЯТА

Някои растения могат да пречистват въздуха от вредните вещества, които се отделят от топлоизолациите, а други- да успокояват гнева и тъгата.
Растенията служат не само за украса , но те могат да защитават, пречистват и да ни действат лечебно.Ето защо трябва добре да ги познаваме и да ги поставим на точното място. Защото за всяко едно помещение си има специални растения. Така например в спалнята може да отглеждаме следните видове :
ТЕМЕНУЖКИ -във всеки дом се отглеждат теменужки, но тяхното най-подходящо е в спалнята.Различните цветове имат и различно въздействие.Така например белите теменужки действат благоприятно на нервната система и намаляват неразбирателството между съпрузите. Виолетовите допринасят за затопляне на атмосферата в дома, а червените и розовите внушават чувство на удовлетворение.В резултат на тяхното тънко въздействие се намалява гневът и се създава радостно настроение и удоволствие от общуването с другия.
АЛОЕ- през нощта алоето отделя кислород и поглъща всички вредни вещества. Това го прави особено подходящо за спалното помещение . Алоето има свойството да поеме наелектризираната атмосфера в дома и да защитава от инциденти. Известни са лечебните свойства на листата му, които могат да послужат като първа помощ при порезни рани и да спрат изтичането на кръв.При болка и простъда алоето намалява главоболието.
КАМЕЛИЯ- едно от най-красивите цъфтящи стайни растения . Тя разтваря цветовете си през най-студените месеци на годината- от ноември до май което я прави достойна украса за спалнята.Нейните цветове нямат аромат, който да пречи на съня. Цъфти в бяло, розово и червено. За спалнята най-подходяща е червената камелия, която оказва психологическа помощ при сексуални проблеми.
ХЛОРОФИТУМ- това растение е шампион по почистване на въздуха. То поглъща формаалдехида и всички вредни вещества , които се отделят от топлоизолациите и синтетичните материи в нашия дом. Изследване на специалисти са доказали , че за 24 часа това цвете може напълно да пречисти въздуха в дома от всички вредни микроорганизми. Интересен е и факта , че полезното му действие се засилва ако се отглежда в глинена саксия.
МУШКАТО- отделя биологично активни вещества, които убиват стафилококитеи страптококите. Затова желателно е в дома ви да имате поне една саксия с мушкато.Това цвете не само отпъжда мухите , но и дезинфикцира въздуха чрез етеричните масла които отделя.Помага също и при главоболие , а според старинните рецепти изгонва от дома злите духове.Мушкатото има свойството да укрепва съня, да пази женското здраве, да хармонизира семейната обстановка, да намалява стреса и безсънието. Освен това от листата му се прави чудесен сладкиш , който е хит сред домакините в Западна Европа.
ДРАЦЕНА-според древните индийски предания драцената събужда жизнените сили, подобрява семейната хармония и увеличава положителната енергия. Всичко това я прави много полезно растение не само за спалнята , но и за всяко друго помещение в жилището.



СПАТИФИЛИУМ- цветовете му поглъщат от въздуха вредните вещества , които попадат дома ни . Растението успокоява нервната атмосфера и ни кара да се държим по-мило с лубимите съшества . Можете да го поставите не само в спалнята , но и в хола , където се събират повече хора .

Wednesday, May 27, 2009

ГЕРГИНА - ДАЛИЯ

Гергините са едни от най-разпространените цветя в нашите домашни градини,но са познати като културни растения едва от 200 г.Днес те се отглеждат повсеместно като градински растения, в саксии и контейнери и като рязан цвят.
Родът Далия (Dahlia) принадлежи към голямото семейство на сложноцветни.Те са многогодишни тревисти растения с изправени, кухи и твърди стъбла, с различна височина от 50 см. до 150 см. покрити със срещуположни двойно, тройно перести до целокрайни листа на къси дръжки.Кореновата система се състои от грудки ( задебелени странични корени ) на долната част на които се развиват същинските корени. Цветовете са всъщност едри съцветия кошнички, с дълги дръжки , излизащи от пазвите на листата. Състоят се от два вида цветчета- външните ( езичести ) са с различна форма и багри, а големият диск в средата е съставен от фертилни тръбести златистожълти или червеникави цветчета. Плодът е семе.
Далиите се нуждаят от водопропусклива , богата на хранителни вещества почва, с киселиннист 6-7 ph, но виреят почти навсякъде.
Поставете ги на проветриво място, добре осветено, дори и на пряко слънце.При недостиг на светлина , листната маса се развива прекомерно за сметка на цъфтежа. Те издържат на силна слънчева светлина , но в горещите летни следобеди биха били благодарни на малко сянка. По време на жегата поливането е обилно, при това поливната вода е добре да бъде с температура на обкръжаващата среда.
Да не се прекалява с подхранването, защото ще предизвикате засилен растеж на леторастите , но поне веднъж е добре да се прави в месеца.
Увехналите съцветия редовно трябва да се изрязват за да се запази храстчето в ефектен вид.
Далиите не са зимоустойчиви растения, затова грудките на многогодишните сортове е хубаво да се прибират, когато първите слани попарят листата. Изчистете ги от почвата и ги оставете да позасъхнат около седмица , след което ги съхранете в торф, като не покривате горната част на грудките .
Семената се засяват в края на зимата в лека почвена смес , която се поддържа непрекъснато влажна.След това семената се прехвърлят в индивидуални саксии, където остават до момента на засяването им на постоянно място.
Покаралите грудки се разсаждат през края на май или началото на юни на растояние 30-40 см. а връхчетата на грудките трябва да са на 5 см. под почвената повърхност.
Размножават се от резници които са взети от покаралите в саксиите грудки, вкореняват се в пясък и торф , в затъмнено и прохладно помещение .
Най- често срещаните болести са загниването на коренитеи сивото гниене. За да се предотвратят не трябва да се допуска преполиване и застой на водата в почвата. Също трябва да се преглеждат и за листни въшки, които деформират листата и стъблата.
Рязаните далии не трябва да се държат дълго време сухи. Трябва да се подрязват често стъблата им с остър нож. Сложете ги във вода колкото е възможно по- скоро след отрязването им и прибавете няколко капки белина , за да предотвратите загниването на дръжките. Животът на далиите като рязан цвят зависи от рода и сорта им и е от 6 до 14 дни.
Най-подходящото време да се наберат далии е рано сутрин, може и вечер, но не и в средата на деня .

Monday, May 25, 2009

ИРИСИ

Ирисите са растения , широко разпространени в почти всички райони на северното полукълбо. Те обитават почти всички видове местообитания - от балата до сухите и бедни каменисти склонове на планините.В климатично отношение също са невзискателни и раличните видове могат да се намерят от тундрата до субтропика. Това разнообразие по екологични изисквания , които притежава родът, и забележимият външен вид на растенията са основната причина днес те да са сред най-отглежданите цветя в света.Те са подходящи за почти всички райони без значение от климатичните особености.Могат да се използват като водни растения в прибрежната зона на водните площи или около тях, като растения за цветната леха и в алпинеуми.
В миналото възхитата от ирисите била толкова голяма, че славяните ги кръстили перуники , като ги приемали за цветя, достойни дори за бог.Днес въпреки огромното разнообразие от растения, които идват от цял свят , ирисите не губят своята обаятелност и почитатели , дори се радват на засилен интерес.У нас се срещат над 10 вида диворастящи вида , като всичките имат декоративни качества и в една или друга степен се култивират.
Синята перуника е сред най-едрите и красиви видове. У нас тя е толкова разпространена , че спокойно в това отношение може да се конкурира дори със здравеца.
Може би най-важното нещо за успеха и популярността на ириса е интересната структура на цветовете му.
Водния ирис ( блатната перуника ) притежава красива листна маса , по която често се бърка с тръстиката.
Пъстрата перуника със своя жълт цвят е интересна добавка към лехата с перуники. Тя се отглежда почти навсякъде из страната , като се използва в цветната леха за засаждане сред тревата или за скални кътове.
Съвременните сортове и хибриди стават все повече и все по-популярни и отглеждани в градините. Те се отличават с голяма пъстрота или с наситени цветове.
Някои сортове ириси освен красиви градиски растения са и популярна култура за рязан цвят.
Мелитовата перуника също е популярна като декоративно растение , особено в районите , където естествено е разпространена .
Треволистният ирис е най-дребен , но въпреки това цветовете му са забележими и много ефектни.Подходящ е за ниски мавритански поляни , за алпинеуми и като бордюр на цветните площи.

Sunday, May 24, 2009

КОКИЧЕТА

Кокичето е първивт предвестник на пролетта, чиито камбанковидни цветове са обагрени с белия цвят на снега и свежата зелена багра на пролетта . Тези нежни цветя първи усещат топлината на слънчевите лъчи и разцъфтяват преди зимата да е пуснала земята от хладната си прегръдка. Появата на първите пролетни цветове носи със себе си свежеста и настроението на настъпващите топли дни.
Присъствието на кокичето на вашия балкон ще разчупи и разведри сковаващото зимно настроение и ще ви очарова с нежността и елегантността си .
Родината на кокичето е Европа, където цъфти през февруари, дори все още да има сняг.
Тези растения обичат добре дренираната почва и слънчево или леко сенчесто местоположение.Отглеждат се изключителни лесно и не страдат от сериозни болести или вредители.Луковиците се засаждат през есента на около 5-7 см. дълбочина и на растояние около 6 см.Почвения субстрат трябва да е влажен и богат на хранителни вещества.След като кокичетата прецъфтят оставете листата да пожълтеят преди да ги отстраните към края на пролетта. Размножават се лесно чрез разделяне на издънките на луковицата или чрез разделяне на туфата, докато растението е зелено.
Можете да избирате сред сортовете с прости или кичести цветове, някои с по-ясни зелени петънца на камбанките , които могат да са клюмнали или изправени, а други се отличават с жълто обагрената вътрешност на камбанката.

ОРХИДЕЯ

Към сем. Орхидеи се отнасят около 800 рода с повече от 25 000 вида.В зависимост от начина на хранене орхидеите са разделени в няколко групи.Повечето видове са епифити.Намират се в тропически влажни гори, в субтропици и планински региони.Стъблата на орхидеите са твърде различни при отделните видове- изправени, дълги, стелещи се , виещи се и силно скъсени.Много орхидеи образуват надебелени части на стъблата, в които се натрупва резервна вода за прекарване на неблагоприятния период. Тези удебелени части се наричат псевдолуковици или въздушни грудки , или туберидии.Листата на орхидеята са прости, с различна форма, разположени последователно или по няколко в снопчета на върха .Те са много разнообразни по размери, форма, багри и съчетания на багри. Някои от тях имат и аромат.
Орхидеите са трудни за отглеждане в домашни условия , но от много години селекцията работи по създаване на нови хибриди.Те са с високи декоративни качества и са подходящи за саксийно отглеждане в домашни условия.
Поливането е през няколко дни с малки количества водапрез лятото и по рядко през зимата.Добре е водата да е със стайна температура или няколко градуса по- топла. В домашни условия много важно е редовното оросяване на листата и пръскане на субстрата с пулверизатор.Накисването на саксията в съд с вода се практикува лятото поне 2 пъти месечно. Ако орхидеята е прикрепена към кора или парче дърво , потапянето на цялото растение се явява единствения начин за поливка.През студените месеци се тори по изключение и основно чрез листно подхранване .Споявата на цветоносно стъбло се увеличава торенето с калиеви торове.
Растението е за светли места без прако слънце. Температурата от 20 градуса е подходяща за правилното й развитие.През зимата с намаляването на температурата и поливката растението се стимулира за цъфтеж през пролетта.
При пресаждането се изрязват изгнилите корени до здраво.Добре е да се изчака и с изрязването на цветоносите .Обикновенно от тях след основния цъфтеж се развиват спящи цветни пъпки и цъфтежът се удължава.

Thursday, May 21, 2009

МАРГАРИТИ

Дървовидната маргарита е многогодишно растение . Цъфти не само в бяло, както и своята братовчедка - градинската маргарита, но и в жълто и розово.
Родината на дървовидната маргарита е канарските острови- известна е и като канарска хризантема . Зимува на хладно.
Ако е засадена в градината през есента , задължително трябва да се изкопае внимателно, да се засади в саксия и да се пренесе някъде на хладно място, където температурата не пада под 8 - 10 градуса.
По нашите магазини и разсадници се предлага като разсад през март- юли или като оформени цъфтящи растения с различна големина и форма. Ако се отглежда на туфи, достига до 60-90 см. в диаметър , а ако е като дръвче , височината не надхвърля стандартните на щамбовите форми.
Почвата трябва да е богата и добре дренирана . Наторява се всяка седмица . Засажда се на места кадето има обилна светлина , най-добре директно слънце.Полива се умерено.
При размножаването се използват зелени резници, които се вкореняват във влажна почва , към която е добавен пясък.Много добре се комбинира с други цветя , но може да се отглежда и самостоятелно.
Дървовидната маргарита е универсално цвете , защото може да се отглежда навсякъде - на балкона , в домашни условия и на открито.
Дървовидната маргарита е чувствителна на ниски температури и висока влажност.Освен това тя често се напада и от листни въшки и акари.

МАКОВЕ

Ако искате максимално да се доближите до природата- да усетите нейната нежност и красота - засадете си макове. С тях градината ви грее и ще ви суздава весело настроение.
Существуват многогодишни видове макове, които са с различно оцветяване - бяло, розово, виненочервено, оранжево, яркочервено.
Те имат централен , месест, слаборазклонен корен, чиято смукателна зона е развита на 40 см. дълбочина. Отначало растенията образуват розетки, след което се оформя туфа от стъбла, разположени на гъсто. Листата са перести, окосмени, твърди. Цветовете са много нежни и едри.
Тези макове са зимоустоичиви и сухоустоичиви. Могат да се засаждат в групи или поединично.
При използването на композиции трябва да се има предвид , че през втората половина на лятото макът въздейства не само с цветовете си, но и с листната маса на розетката, която е с голяма плътност и малка височина.
Ако искате да имате успех при отглеждането на тези сортове макове, добре е да ги засадите на място, добре офрявано от преките слънчеви лъчи , както и на по-леки почви , без задържане на излишна вода .
След прецъфтяване листната маса пожълтява за кратко време , затова изрежете стъблата до основата.
Пиринският мак е включен в Червената книга на България в категория " рядък ". Цъфти в жълто или оранжево през юли-август. От другите видове мак той се отличава по приосновните листа и по цвета на венчелистчетата. Расте по варовикови скали.Среща се единствено в Пирин между 2100 и 2900 надморска височина.

ЛЮЛЯК

Люлякът е любимо цвете, затова на него са именувани хора, селища, улици и местности. В някои райони на страната той се нарича още : лиляк, лиляче, люлека, лиляка, люлек . Счита се за талисман на зодия Телец. Поставен във ваза с вода или нарисуван на картина той предпазва дома от лоши сили. А съновникът предвещава : "Люляк- любовно пробуждане ви предстои ".
Люлякът може да се използва и в народната медицина, като ---понижава температурата, повишава апетита, регулира менструацията. Отвара от цветовете и листата са се използвали в миналото при малария и епилепсия. С отвара от листата се промиват рани. Люлякът участва и в билкови смеси при лекуване на диабет.
Люлякът е невзискателно растение , с известна чувствителност към промишлено замърсяване на въздуха.Използва се единични и групови насаждения . Понася подрязване поради което е подходящ за живи плетове. Образува много коренови издънки и се препоръчва като почвоукрепител на наклонени терени.
Дървесината на люляка е много теърда . Полира се добре. Растението се счита за медоносно- дава светложълт мед.

ХРИЗАНТЕМИ ( ДИМИТРОВЧЕТА )

Видовете могат да бъдат едногодишни и многогодишни.Есенните хризантеми са едни от най-използваните и стари видове цветя.
Хризантемата е националното цвете на Япония.За японката тя е символ, какъвто е червеният карамфил за испанката и розата за българката.Пътешествието на хризантемата е дълго и минава през много климатични условия които пък от своя страна са се оказали много блаагоприятни за развитието на растението .Това дало възможност да бъдат селекционирани много нови културни форми.У нас димитровчетата са дребнноцветни сортове с кичести или прости съцветия.Така се наричат , защото много от сортовете цъфтят около димитровден ( края на октомври и началото на ноември месец ). Някои от сортовете цъфтят в ранната есен . Различават се по редица признаци- зимоустойчивост, височина на стъблото, едрина , багри , и форми на съцветията. Съцветията са съставени от различни цветчета : при някои сортове са плоски при други тръбести или смесени.
През периода на вегетиране отглеждайте димитровчетата на място , добре огряно от слънчевите лъчи. Подхранвайте и поливайте редовно. За да се формират добре разклонени растения , по време на израстването стъблата се пензират, т.е пречупват се върховете им.Това се прави няколко пъти с цел растението да оформи компактна и добре разклонена листна маса. Страничните разклонения не се премахват, нито се отстраняват появилите се цветни пъпки.
Така до настъпването на цъфтежа се формира растение , което ще се покрие със съцветия от основата до върха.
Размножаването не е трудно- чрез разделяне на растенията.Такова разделяне е добре да се прави на 2-3 години, защото иначе растенията много се сгъстяват.Освен това тези есенни хризантеми изтощават също почвата и се нуждаят от смяна на мястото.
Такова разделение е добре да се направи през есента , след цъфтежа, или напролет , когато започнат да се появяват новите стъбла. Новоотделените растения могат да се засадят на добре наторена почва , като между тях растоянието е 30 см.
Голямото разнообразие от багри и форми на съцветията, както и различните срокове на цъфтеж , дават богати възможности за използването им.

Monday, May 18, 2009

РОЗА

Розата .... можеш да я опишеш дори и само с една дума ЦАРИЦА.

Светлина: Когато избирате място за засаждане на розите в градината ви, имайте предвид, че те се нуждаят минимум от 6 часа слънчева светлина на ден.

Поливане: Ако попадне вода по листата на розите, в повечето случаи по тях се появяват тъмни петна и като цяло растението заболява. Винаги поливайте розите в корените. Почвата не бива да подгизва. По – добре поливайте обилно веднъж в седмицата, вместо няколко пъти по малко, за същия период. Ако преполеете вашите рози, те ще изсъхнат. Поливайте рано сутрин или привечер.

Засаждане и почва: Веднага след като земята се поотпусне през пролетта, обърнете пръстта с дълбочина, колкото е бела. За да направите почвата по – рохкава, добавете торфен мъх, изгнили листа и едър пясък. Почвата трябва да бъде обработена поне месец преди засаждането на розите.

Почистване: За да бъдат здрави вашите рози, е необходимо често да ги почиствате от увехналите листа и венчелистчета и от листата с тъмни петна. За да премахнете тъмните петна, разтворете 1 супена лъжица готварска сода и 1 супена лъжица течен сапун в 4 – 5 литра вода и напръскайте листата с получената смес.

Подрязване: Винаги отрязвайте клончето малко над най – горната пъпка. Използвайте остър нож или градинарска ножица. Не подрязвайте храста през есента. За да насърчите растежа, винаги отрязвайте издънките над разклонението, от което излизат пъпките.

Ако желаете, може да си отглеждате и рози в саксия. Те са по-малки, миниатюрни, но не по-малко красиви и ароматни от градинските си посестрими. Култивирани са в различни форми-храстовидни, катерливи и стъблени. Цветовете им са с диаметър 2-4 см, с най-разнообразни багри.
Ако полагате за своите миниатюрни рози необходимите грижи, те ще ви радват с обилни цветове от ранна пролет до късно лято.Миниатюрните рози обичат обилна светлина, чист въздух , висока влажност и много вода.Миниатюрната роза се размножава чрез стъблени резници през пролетта. Пресажда се през есента.

ТЕМЕНУЖКИ

Това е едно от най-разпространените растения, красящо балконите и градините на домовете ни. Привлича погледа с деликатните си и нежни цветчета в различни цветове – бяло, розово, пурпурно синьо, виолетово и др. Поради леко приведените си цветчета старите хора я наричат още "срамежливото цвете".

Растението е открито през 1892 година от барон Валтер фон Сен Пол, губернатор в Източна Африка. Много скоро след откритието семена на Теменужката попадат в Кралските ботанически градини, откъдето растението бързо набира популярност със своята красота и непретенциозност.

Лесно се размножава – чрез вкореняване на листа във вода. Коренчетата се появяват най-рано до 3 седмици, след което се засаждат в лека торфена почва. Може да цъфти целогодишно на полусенчести места, като зимата е необходимо да се поддържа температура около 20 ºC. Хубаво е да се полива в паничката и да се избягва пръскането на листата, защото бързо ще образуват кафеникави петна. Полива се с мека вода и се тори – поне два пъти в месеца.

Билкова аптека
Трицветната теменужка е билка, доказала своите лечебни свойства като дезинфекционно, разслабващо, нервноуспокоително и откашлечно средство.

Ако страдате от главоболие и безсъние, може да си измиете главата с отвара от билката. 3 шепи от цветовете залейте със студена вода и ги оставете да престоят няколко часа. След това се кипват и се оставя да ври под капак около 15-20 мин. Отделените капки по капака се връщат в течността и се прецеждат.
Грижи:
В средата на лятото някои видове теменужки започват да изглеждат доста рехаво и провлачено, затова е добре да бъдат подрязани до около 7.5 см. Това ще окуражи бързия растеж, а цъфтежът ще започне след няколко седмици.Необходимо е често да се почистват от увехналите листа и цветове, което ще попречи на образуването на семена.
Място: Теменужките обичат богатата на хумус почва, с голямо съдържание на изгнили листа и тор, които обикновено се добавят през пролетта. Не е необходимо допълнително да бъдат наторявани, това единствено би могло леко да засили развитието на листата. Би могло обаче през лятото да им се добави малко течен тор, съдържащ поташ, защото той благоприятства цъфтежа. Теменужките могат да бъдат отглеждани и в сандъчета, но минималната им дълбочина следва да бъде 30 см. Поставят се на полу - сенчесто място, за да не изгарят от слънцето.
Размножаване: Вземете резници през август или ранния септември.Те трябва да бъдат с дължина 5 см.и да бъдат почистени от всякакви цветове или пъпки. Отстранете най – долните листа, оставете само 2 или 3 в горния край. Това се прави, за да не изсмукват излишните листа влагата от стеблото. Добре е да вземете резник точно от мястото, където е възела на листото, защото там са концентрирани веществата, които са отговорни за образуването на корени. Поставете резника в почва или вода. Изнесете ги на открито, на полусенчесто място Корените би трябвало да се появят след 3 седмици.

ЛАЛЕТА

Красотата на разцъфналите луковични растения през пролетта е невероятна .Ако искате и във вашата градина да разцъфнат лалета, нарциси, минзухари и зюмбюли, трябва да ги засадите още през есента.

Луковичните цветя трябва да имат достатъчно време да развият коренна система, а също имат нужда да преживеят и един студен период. Следователно, ако ги засадите през късната есен или ранна пролет, те няма да образуват цветове до следващата година.

Добра идея е, преди да тръгнете да купувате луковици, да изследвате обстойно двора си. Важно е, местата, които сте избрали за цветята, да се дренират добре. Луковиците биха изгнили в постоянно влажна почва. Повечето луковични виреят по-добре в слънчеви места. Тъй като по време на цъфтежа им широколистните дървета и храсти нямат листа, тяхната близост няма да е проблем.Следващото нещо е да решите, кои луковици, къде ще засадите. За да редувате цъфтежа, трябва да изберете такива, които цъфтят ранна пролет, в средата на пролетта и късна пролет. Ще се ориентирате по етикетите и каталозите. За по-голям оптически ефект, използвайте по-голямо количество луковици, но минимум 10 за препоръчване. Някои градинари предпочитат да използват един вид луковици от един и същи вид, примерно само розови лалета в единия край на градината. Други предпочитат да засадят различни по цвят растения, групирани в на връзки, примерно – връзка червени до връзка жълти лалета. Друго решение, подходящо за малки пространства, като сандъчета или саксии, е да смесите луковици, които раждат различни по вид и цвят растения. Например да засадите лалета, с различни нюанси на пурпурно, лилаво, розово и бяло.За да имате най-богат избор, купете луковиците, веднага щом се появят в градинските центрове или цветарските магазини, обикновено през късния август или ранния септември. Добре охранените, изглеждащи здрави луковици, ще родят и най-много цветове. Избягвайте плесенясалите, натъртените и тези с други дефекти.Трябва да засадите луковиците късния септември или ранния октомври, след като температурата на почвата е паднала. Ако ги засадите прекалено рано, те могат да почнат да никнат веднага. От друга страна трябва да изберете подходящия момент, за да имат растенията достатъчно време да развият коренна система, преди земята да замръзне.Засаждането на луковиците на подходящата дълбочина е жизненоважно. За целта следвайте стриктно инструкциите на производителя. Има два метода за засаждане на луковици. Единият е да се изкопае гнездо на нужната за засаждане на луковицата дълбочина. Това своеобразно легло се покрийте със слой органична тор и добавете супер фосфат или тор за луковици. Това улеснява отцеждането на почвата, подобрява състава на почвата и стимулира образуването на корени. Луковиците поставете със заострената част нагоре.Сложете тор и на почвата, която сте изкопали в началото и покрийте с нея луковицата. Другият метод е да използвате инструмент, с който да направите дупка в почвата. Ще откриете много такива приспособления на пазара. Разровете почвата в дупката , сипете малко тор и поставете луковицата със заострената част нагоре. Запълнете дупката със същата смес и полейте обилно.

Веднъж засадени, луковиците не се нуждаят от много грижи. Поливайте ги отвреме навреме през есента и зимата, ако не вали достатъчно дъжд или сняг. Когато почвата замръзне, луковиците трябва да се покрият с листа или слама, за да се поддържа по възможност постоянна температура. През пролетта редовно отстранявайте мъртвите листа, за да не черпят от енергията на растението за оформяне на семена. Ако искате растението да има цветове и следващата година, не късайте листата, преди да за загинали напълно. Цветето може да изглежда много опърпано в този си вид, с жълти и изсъхнали листа, но именно те произвеждат хранителните вещества, които се складират в луковицата и е необходимо да им дадете възможност да завършат този процес.

Нарцисите, минзухарите и другите луковични ще продължат да цъфтят през следващите няколко години. Така вашият труд ще бъде многократно възнаграден, а вашата градина ще бъде истинска наслада за вашите очи.

СПИРЕИТЕ

Спиреите са много популярни и също толкова красиви храсти. Народът ги е нарекъл майски сняг, защото отдалече изглеждат именно като купчина сняг всред раззеленилата се поляна. Спиреите са богати на видове, различават се както по цвета на багрите, големината на цветовете, по времето на цъфтежа, формата и големината на храстите. Едни от видовете цъфтят през цялото лято, други се обагрят в розово и дори червено. Повечето видове са големи храсти, на които трудно можем да им направим някаква конкретна форма – те наистина приличат на голяма купа от сняг.Освен най-популярния в България вид, известен под името майски сняг, в градинските центрове може да потърсите и бумалдовата спирея, която е малко храстче с топчести съцветия от розови цветове; подобна на нея е и японската спирея, която обаче има по-малки цветчета и по-едри листа; върболистна спирея, чийто цветове оформят конус, наподобяващ розова или бяла свещ; билардовата спирея също цъфти в розово и е предпочитана за озеленяване на по-хладни места.От спиреите, които цъфтят в бяло може да потърсите: кантонската спирея; белоцветната спирея, която идва от Япония и цъфти почти през цялото лято, но не е много популярна у нас; сливолистна спирея с малки бели цветчета като бонбонки.А ако искаме храст, който да цъфне максимално рано през пролетта може да се спрем на тумбергиевата спирея.Както виждате има голямо разнообразие на видове, но не се различават съществено един от друг. Някои видове могат да се объркат, защото се различават именно по гъстотата на съцветията, по големината на цветовете и листата. Но пък дори да объркаме и да си засадим малко по-различен вид, от онзи, който сме харесали не е страшно, защото всички са красиви.Подходящи са за паркове, големи градини или естествено “боядисана” през лятото бяла ограда. За да могат да се отглеждат и в по-малките градини са селектирани видове, които са доста по-ниски и компактни.

Спиреите са лесни за отглеждане при нашите климатични условия. Те са от растенията, за които можем да кажем, че се гледат сами.Те са сравнително сухоустойчиви но редовното поливане и периодичното подхранване са задължителни.

Спиреята е напълно подходяща и за отглеждане на балкона.За тази цел обаче използвайте жизнените и устойчиви пролетни видове.Засадете спиреята в съд, за да създадете по- добри условия за развитие на растенията.За предпочитане са хранителните леки субстрати.

МАГНОЛИЯ

Магнолиите са истински хит и въпреки доста високата цена на растенията в разсадниците и градинските центрове, не липсват и хора които да ги купуват. Размножават се доста трудно, защото обикновенно се използват различни методи за вегетативно размножаване. Семенното размножаване не е никаква сложност и ако се потрудите малко, напролет ще имате невъобразимо количество от тези прелестни екзотични дървета. Съберете плодовете от цъфтелите през предходната година растения. Отглежданите обикновенно у нас видове образуват нормално семена , ако наблизо има друг екземпляр от този вид. Семената трябва да се извадят веднага от плодовете и да се засеят в почва. Имайте предвид , че семената, оставени извън плода , дори за един ден могат сериозно да пострадат и да загубят кълняемостта си, затова небива да ги оставяте незасяти. Най-добре ги засейте в терени, които трябва да оставите на открито , за да стратифицират семената , но при повече семена мойете да ги засадите и направо в градината. Получените растения са жизнени и нарастват бързо , но те имат един съществен недостатък, че започнат да цъфтят след 7-8 години, като при някои видове това мойе да стане дори и след 15 г.При соланжовата магнолия , която е хибридна , се наблядава доста силно разпадане и обикновено получените растения варират по форма и багра , но винаги са с високи декоративни качества.

КЕДЪР- РАЗМНОЖАВАНЕ

Кедърът е най-доброто растение за равнините у нас. То е жизнено, нараства бързо , понася добре горещините и съхия въздух, но в същото време не са наблюдавани повреди от ниските зимни студове , каквито има при някои други южни растения.Кедърът се размножава предимно със семена и ограничено за сребролистните форми- с присаждане. Растенията, отглеждани у нас , дават семена с добра кълняемост, затова те могат да се използват. Ако наблизо има стари кедрови дървета, огледайте ги внимателно за шишарки. Те са не много едри, бъчвовидни, изправени. Берете шишарки, които са започнали да се разпадат, защото недозрелите се отварят много трудно и изваждането на семената е почти невъзможно. Във всяка шишарка има голям брой семена , всяко от които е снабдено с шишаркова люспа. Почистените семена могат да се съхраняват до пролетта и да се засеят през април-май или да се засеят в пясък през есента и да се поставят за стратификация.От собствен опит мога да кажа, че кълняемостта е значително по- висока при втория начин.

МУШКАТОТО

Ако в цветната леха сте отглеждали мушкато, трябва да го приберете зимните месеци. Това растение не се нуждае от особено много грижи, затова не си струва да го губите и на следващата година да купувате ново мушкато. Растенията се изваждат с малко почва около корените. Почистват се от изсъхналите, счупени или твърде стърчащи клонки. След като сте подготвили растенията , може да ги наредите плътно едно до друго в щайга, застлана с полиетилен,като между корените на отделните растения поставите по-малко почва, за да може те да се покрият и уплътнят. След като всички растения са подредени в щайгата , тя може да бъде прибрана в хладно помещение до пролетта. Мушкатата се нуждаят само от една поливка за уплътняване на почвата и до пролетта могат да издържат и без поливка, или ако се съхраняват на по-топло място с една - две за цялата зима. Растенията се изваждат и засаждат отново в градината през втората половина на месец април. Другият вариянт , който можите да приложите , е засаждане на растенията в саксии или сандъчета, но той е по трудоемък и изисква повече пространство.