КОКИЧЕТА

Кокичето е първивт предвестник на пролетта, чиито камбанковидни цветове са обагрени с белия цвят на снега и свежата зелена багра на пролетта . Тези нежни цветя първи усещат топлината на слънчевите лъчи и разцъфтяват преди зимата да е пуснала земята от хладната си прегръдка. Появата на първите пролетни цветове носи със себе си свежеста и настроението на настъпващите топли дни.
Присъствието на кокичето на вашия балкон ще разчупи и разведри сковаващото зимно настроение и ще ви очарова с нежността и елегантността си .
Родината на кокичето е Европа, където цъфти през февруари, дори все още да има сняг.
Тези растения обичат добре дренираната почва и слънчево или леко сенчесто местоположение.Отглеждат се изключителни лесно и не страдат от сериозни болести или вредители.Луковиците се засаждат през есента на около 5-7 см. дълбочина и на растояние около 6 см.Почвения субстрат трябва да е влажен и богат на хранителни вещества.След като кокичетата прецъфтят оставете листата да пожълтеят преди да ги отстраните към края на пролетта. Размножават се лесно чрез разделяне на издънките на луковицата или чрез разделяне на туфата, докато растението е зелено.
Можете да избирате сред сортовете с прости или кичести цветове, някои с по-ясни зелени петънца на камбанките , които могат да са клюмнали или изправени, а други се отличават с жълто обагрената вътрешност на камбанката.

ОРХИДЕЯ

Към сем. Орхидеи се отнасят около 800 рода с повече от 25 000 вида.В зависимост от начина на хранене орхидеите са разделени в няколко групи.Повечето видове са епифити.Намират се в тропически влажни гори, в субтропици и планински региони.Стъблата на орхидеите са твърде различни при отделните видове- изправени, дълги, стелещи се , виещи се и силно скъсени.Много орхидеи образуват надебелени части на стъблата, в които се натрупва резервна вода за прекарване на неблагоприятния период. Тези удебелени части се наричат псевдолуковици или въздушни грудки , или туберидии.Листата на орхидеята са прости, с различна форма, разположени последователно или по няколко в снопчета на върха .Те са много разнообразни по размери, форма, багри и съчетания на багри. Някои от тях имат и аромат.
Орхидеите са трудни за отглеждане в домашни условия , но от много години селекцията работи по създаване на нови хибриди.Те са с високи декоративни качества и са подходящи за саксийно отглеждане в домашни условия.
Поливането е през няколко дни с малки количества водапрез лятото и по рядко през зимата.Добре е водата да е със стайна температура или няколко градуса по- топла. В домашни условия много важно е редовното оросяване на листата и пръскане на субстрата с пулверизатор.Накисването на саксията в съд с вода се практикува лятото поне 2 пъти месечно. Ако орхидеята е прикрепена към кора или парче дърво , потапянето на цялото растение се явява единствения начин за поливка.През студените месеци се тори по изключение и основно чрез листно подхранване .Споявата на цветоносно стъбло се увеличава торенето с калиеви торове.
Растението е за светли места без прако слънце. Температурата от 20 градуса е подходяща за правилното й развитие.През зимата с намаляването на температурата и поливката растението се стимулира за цъфтеж през пролетта.
При пресаждането се изрязват изгнилите корени до здраво.Добре е да се изчака и с изрязването на цветоносите .Обикновенно от тях след основния цъфтеж се развиват спящи цветни пъпки и цъфтежът се удължава.

МАРГАРИТИ

Дървовидната маргарита е многогодишно растение . Цъфти не само в бяло, както и своята братовчедка - градинската маргарита, но и в жълто и розово.
Родината на дървовидната маргарита е канарските острови- известна е и като канарска хризантема . Зимува на хладно.
Ако е засадена в градината през есента , задължително трябва да се изкопае внимателно, да се засади в саксия и да се пренесе някъде на хладно място, където температурата не пада под 8 - 10 градуса.
По нашите магазини и разсадници се предлага като разсад през март- юли или като оформени цъфтящи растения с различна големина и форма. Ако се отглежда на туфи, достига до 60-90 см. в диаметър , а ако е като дръвче , височината не надхвърля стандартните на щамбовите форми.
Почвата трябва да е богата и добре дренирана . Наторява се всяка седмица . Засажда се на места кадето има обилна светлина , най-добре директно слънце.Полива се умерено.
При размножаването се използват зелени резници, които се вкореняват във влажна почва , към която е добавен пясък.Много добре се комбинира с други цветя , но може да се отглежда и самостоятелно.
Дървовидната маргарита е универсално цвете , защото може да се отглежда навсякъде - на балкона , в домашни условия и на открито.
Дървовидната маргарита е чувствителна на ниски температури и висока влажност.Освен това тя често се напада и от листни въшки и акари.

МАКОВЕ

Ако искате максимално да се доближите до природата- да усетите нейната нежност и красота - засадете си макове. С тях градината ви грее и ще ви суздава весело настроение.
Существуват многогодишни видове макове, които са с различно оцветяване - бяло, розово, виненочервено, оранжево, яркочервено.
Те имат централен , месест, слаборазклонен корен, чиято смукателна зона е развита на 40 см. дълбочина. Отначало растенията образуват розетки, след което се оформя туфа от стъбла, разположени на гъсто. Листата са перести, окосмени, твърди. Цветовете са много нежни и едри.
Тези макове са зимоустоичиви и сухоустоичиви. Могат да се засаждат в групи или поединично.
При използването на композиции трябва да се има предвид , че през втората половина на лятото макът въздейства не само с цветовете си, но и с листната маса на розетката, която е с голяма плътност и малка височина.
Ако искате да имате успех при отглеждането на тези сортове макове, добре е да ги засадите на място, добре офрявано от преките слънчеви лъчи , както и на по-леки почви , без задържане на излишна вода .
След прецъфтяване листната маса пожълтява за кратко време , затова изрежете стъблата до основата.
Пиринският мак е включен в Червената книга на България в категория " рядък ". Цъфти в жълто или оранжево през юли-август. От другите видове мак той се отличава по приосновните листа и по цвета на венчелистчетата. Расте по варовикови скали.Среща се единствено в Пирин между 2100 и 2900 надморска височина.

ЛЮЛЯК

Люлякът е любимо цвете, затова на него са именувани хора, селища, улици и местности. В някои райони на страната той се нарича още : лиляк, лиляче, люлека, лиляка, люлек . Счита се за талисман на зодия Телец. Поставен във ваза с вода или нарисуван на картина той предпазва дома от лоши сили. А съновникът предвещава : "Люляк- любовно пробуждане ви предстои ".
Люлякът може да се използва и в народната медицина, като ---понижава температурата, повишава апетита, регулира менструацията. Отвара от цветовете и листата са се използвали в миналото при малария и епилепсия. С отвара от листата се промиват рани. Люлякът участва и в билкови смеси при лекуване на диабет.
Люлякът е невзискателно растение , с известна чувствителност към промишлено замърсяване на въздуха.Използва се единични и групови насаждения . Понася подрязване поради което е подходящ за живи плетове. Образува много коренови издънки и се препоръчва като почвоукрепител на наклонени терени.
Дървесината на люляка е много теърда . Полира се добре. Растението се счита за медоносно- дава светложълт мед.

ХРИЗАНТЕМИ ( ДИМИТРОВЧЕТА )

Видовете могат да бъдат едногодишни и многогодишни.Есенните хризантеми са едни от най-използваните и стари видове цветя.
Хризантемата е националното цвете на Япония.За японката тя е символ, какъвто е червеният карамфил за испанката и розата за българката.Пътешествието на хризантемата е дълго и минава през много климатични условия които пък от своя страна са се оказали много блаагоприятни за развитието на растението .Това дало възможност да бъдат селекционирани много нови културни форми.У нас димитровчетата са дребнноцветни сортове с кичести или прости съцветия.Така се наричат , защото много от сортовете цъфтят около димитровден ( края на октомври и началото на ноември месец ). Някои от сортовете цъфтят в ранната есен . Различават се по редица признаци- зимоустойчивост, височина на стъблото, едрина , багри , и форми на съцветията. Съцветията са съставени от различни цветчета : при някои сортове са плоски при други тръбести или смесени.
През периода на вегетиране отглеждайте димитровчетата на място , добре огряно от слънчевите лъчи. Подхранвайте и поливайте редовно. За да се формират добре разклонени растения , по време на израстването стъблата се пензират, т.е пречупват се върховете им.Това се прави няколко пъти с цел растението да оформи компактна и добре разклонена листна маса. Страничните разклонения не се премахват, нито се отстраняват появилите се цветни пъпки.
Така до настъпването на цъфтежа се формира растение , което ще се покрие със съцветия от основата до върха.
Размножаването не е трудно- чрез разделяне на растенията.Такова разделяне е добре да се прави на 2-3 години, защото иначе растенията много се сгъстяват.Освен това тези есенни хризантеми изтощават също почвата и се нуждаят от смяна на мястото.
Такова разделение е добре да се направи през есента , след цъфтежа, или напролет , когато започнат да се появяват новите стъбла. Новоотделените растения могат да се засадят на добре наторена почва , като между тях растоянието е 30 см.
Голямото разнообразие от багри и форми на съцветията, както и различните срокове на цъфтеж , дават богати възможности за използването им.

РОЗА

Розата .... можеш да я опишеш дори и само с една дума ЦАРИЦА.

Светлина: Когато избирате място за засаждане на розите в градината ви, имайте предвид, че те се нуждаят минимум от 6 часа слънчева светлина на ден.

Поливане: Ако попадне вода по листата на розите, в повечето случаи по тях се появяват тъмни петна и като цяло растението заболява. Винаги поливайте розите в корените. Почвата не бива да подгизва. По – добре поливайте обилно веднъж в седмицата, вместо няколко пъти по малко, за същия период. Ако преполеете вашите рози, те ще изсъхнат. Поливайте рано сутрин или привечер.

Засаждане и почва: Веднага след като земята се поотпусне през пролетта, обърнете пръстта с дълбочина, колкото е бела. За да направите почвата по – рохкава, добавете торфен мъх, изгнили листа и едър пясък. Почвата трябва да бъде обработена поне месец преди засаждането на розите.

Почистване: За да бъдат здрави вашите рози, е необходимо често да ги почиствате от увехналите листа и венчелистчета и от листата с тъмни петна. За да премахнете тъмните петна, разтворете 1 супена лъжица готварска сода и 1 супена лъжица течен сапун в 4 – 5 литра вода и напръскайте листата с получената смес.

Подрязване: Винаги отрязвайте клончето малко над най – горната пъпка. Използвайте остър нож или градинарска ножица. Не подрязвайте храста през есента. За да насърчите растежа, винаги отрязвайте издънките над разклонението, от което излизат пъпките.

Ако желаете, може да си отглеждате и рози в саксия. Те са по-малки, миниатюрни, но не по-малко красиви и ароматни от градинските си посестрими. Култивирани са в различни форми-храстовидни, катерливи и стъблени. Цветовете им са с диаметър 2-4 см, с най-разнообразни багри.
Ако полагате за своите миниатюрни рози необходимите грижи, те ще ви радват с обилни цветове от ранна пролет до късно лято.Миниатюрните рози обичат обилна светлина, чист въздух , висока влажност и много вода.Миниатюрната роза се размножава чрез стъблени резници през пролетта. Пресажда се през есента.