Пасифлора, което в превод означава "страстно цвете", е дървесна лиана с дължина до 10 м, която расте в тропическите и субтропически райони на Южна и Северна Америка. Растението е получило името си от испанските мисионери: мистерията на красивите му цветовете, появяващи се от скромните пъпки, можела да се сравни само с Христовото разпятие. Плодовете (познати под името маракуя) наподобяват голям лимон, а когато узреят са леко набръчкани. Има над 200 вида пасифлора, като най-разпространени в района на Амазонка са Пасифлора едулис и Пасифлора инкарната (Passiflora edulis и Passiflora incarnata). Плодовете на пасифлората са обичани от всички обитатели на джунглата - и хора и животни. Няколко вида са култивирани и се отглеждат заради ядливите плодове. Жълтата им, подобна на желе вътрешност, може да се яде направо или под формата на шербети, мармалади, желета или напитки (с добавка на вода и захар). Местните жители от векове използват плодовете като сърдечен тоник и за успокояване на кашлица, а листата - заради успокоителните (седативни) и облекчаващи болката свойства. В много страни по света използването на листата за успокояване на напрегнати нерви е документирано преди повече от 200 г.Пасифлората е ефектно и изящно, за което на първо място обаче трябва да кажем, че е извънредно непретенциозно и лесно за отглеждане.Доказателство за многото качества на пасифлората е невероятно бързото й разпространение у нас-има много бърз разтеж и сравнително плътна и нежна листна маса.
Пасифлората е "открита" от испанския лекар Монардес през 1569 г., който документирал традиционните й приложения и я пренесъл в Стария свят, където бързо станала любима успокоителна напитка (под формата на билков чай). От друга страна, испанските завоеватели в Мексико и Южна Америка узнали за употребата й от ацтеките и също допринесли за култивирането на растението в Европа. След включването й в европейската билкова медицина, пасифлората се използва като седатив, антиспазматик и нервен тоник. Запарка от листата е въведена в медицината на Северна Америка през средата на 19 в. като седатив. Използвана е и при главоболие, натъртвания и различни видове болка чрез полагане на листата външно върху засегнатото място. Също така при колики, диария, дизентерия, менструални смущения, безсъние, невралгия, очни смущения, епилепсия и конвулсии, мускулни спазми и болки.
Свойства и действия на билката
Основни: облекчава болки, намалява безпокойството, облекчава депресията, намалява възпаления, спира конвулсиите, намалява спазмите, успокоява нервите, леко седативно действие, успокоява.
Други действия: унищожава микроби, повишава либидото, увеличава количеството на урината, понижава кръвното налягане, прочиства чревните паразити.
Растителни химикали
Химическите анализи на пасифлората показват три основни групи химикали: алкалоиди, гликозиди и флавоноиди. Интересен е фактът, че когато гликозидите и флавоноидите се изпробват индивидуално, показват противоположни на описаните по-горе свойства, заради които се използва растението. Само когато двете групи химикали са съчетани, се наблюдава седативния ефект. Освен това пасифлората съдържа естествен серотонин, както и химикала малтол, който има доказан седативен ефект (и който обяснява естествените успокоителни свойства на билката). Група харман-алкалоиди са показали антиспазмотично действие и способност да понижават кръвното налягане. Флавоноидът хризин значително намалява безпокойството и тревожността.
Към основните химикали в растението спадат алкалоиди, алфа-аланин, апигенин, арибин, хризин, цитрусова киселина, кумарин, циклопасифлорни киселини А-D, циклопасифрозиди І-VІ, диетил малонат, едулан І, едулан ІІ, флавоноиди, глутамин, гинокардин, харман, хармалин, хармалол, хомоориентин, изоориентин, изоскафтозид, изовитексин, кемпферол, лотурин, луценин-2, лутенин-21 лутеолин, ориентин, пасикол, пасифлорин, пасифлорна киселина, пектин, фенолова киселина, фенилаланин, сапонарин, схафтозид, серотонин, ситостерол и стигмастерол.
Научни изследвания
Пасифлората (както и нейните харман-алкалоиди) са били обект на редица научни изследвания. След близо 100 г. проучвания седативните, антиспазмени и аналгетични свойства на тази тропическа билка са категорично признати от науката. Аналгетичните свойства за първи път са клинично доказани през 1897 г., а седативните - през 1904 г. Антиспазмените, противостраховите и понижаващите кръвното налягане ефекти са установени клинично в 1980 г. В изследвания с животни, екстракт от плодовете оказва противовъзпалителен и успокоителен ефект, а екстракт от листата - диуретичен.
Приложения в народната медицина
В народната медицина пасифлората се използва като афродизиак, и наскоро проведени опити с мишки потвърдиха това нейно свойство. В друго изследване през 2003 г. беше установено, че екстракт от листата подобрява общото състояние на половите функции, увеличава количеството сперма и оплождащия потенциал. Научно потвърдена е и ползата при кашлица: екстрактът от листата на билката е сравним с кодеина в качеството си да потиска кашлицата.
Днес лечители и хербалисти от цял свят прилагат пасифлора заради седативния, невроуспокояващ, антиспазмен и аналгетичен ефект. В САЩ най-широко се прилага вида Пасифлора инкарната за лекуване на безсъние, мускулни спазми, хистерия, невралгия, менструални болки, пременструален синдром, и като болкоуспокояващо средство за различни състояния. В Европа се прилага при нервни разстройства, безсъние, спазми, невралгия, алкохолизъм, хиперактивност при деца, ускорен пулс, главоболия и др. Службата за храни и лекарства на САЩ определя листата на пасифлора като "по принцип безопасна билка". Те са обект на различни европейски монографии с медицински растения и се смятат за безопасни дори за деца и бебета.
ГРИЖИ- отглеждайте пасифлората в по-голям съд, ако желаете да нараства бързо
- за цъфтежа си растенията изискват ярко слънце през по-голямата част на деня, така че пасифлората рядко цъфти в домашни условия, но за сметка на това суздава прекрасна нежна листна маса, която е много атрактивна
- растенията не са много взискателни към влагата, но редовната поливка е задължителна
- подхранването е задължително
No comments:
Post a Comment