ФУНКИЯ

Родината на функията е Япония.
В днешно време тя е обект на многобройни селекции.
Тя е многогодишно градинско растение с височина от 5 до 100 см. с големи тесни или закръглени и сърцевидни листа с голямо цветово многообразие - бяло, жълто, зелено, синьо, жълто, изпъстрени с многобройни цветни жилки.
Цъфти от юни до август. Цветовете са в съцветия в бяло, виолетово или пурпурно, разположени на високи стебла, над листата.
Растението има силен аромат.
Непретенциозно и лесно за отглеждане растение.
Почвата трябва да е неутрална, влажна, пропусклива, с примеси на глина. Необходимо е торете с органична тор.
Прецъфтелите цветове трябва редовно да се почистват.
Развива се като храст, на сянка или полусянка, в умерено влажни места.
Чрез разделяне през пролетта или есента. Младите издънки са изключително крехки.
Листата могат да се поставят във ваза като отрязан цвят. Растението е подходящо за сандъчета. Проблем за растението са голите охлюви.

ФИТОНИЯ

Фитонията се разпознава лесно. Листата и са обикновено с бели, розови или червени жилки.

Много хора си купуват саксийка с това ниско растящо пълзящо растение, само за да добавят поредното украшение към колекцията си, но за съжаление само след няколко седмици растението умира.

Видовете с големи листа се отглеждат много трудно в домашни условия. Те изискват постоянна температура и обилна влага около листата. Видовете с малки листа не са толкова претенциозни. Трябва единствено да се пазят от пряка слънчева светлина. През зимата периодично листата трябва да се пръскат.Температура: Средна температура, минимум 15 градуса през зимата.
Светлина: Изберете място с частична сянка. Да се избягва слънчевата светлина.
Вода: От пролетта до есента се полива обилно и рядко през зимата. Използвайте чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Въздухът трябва да е влажен.Обградете саксията с влажен мъх и пръскайте листата често.
Пресаждане: Пресаждайте всяка година през пролетта.
Идеалното място за Fittonia verschaffeltii е на западен прозорец. Ако времето е много горещо, трябва поливайте 3 пъти на седмица. Когато забележите, че листата почват да клюмват, веднага полейте.
Размножаване: Пълзящите стебла пускат корени в самата саксия. Отрежете ги и ги засадете в друг контейнер. Разделяйте растението през пролетта. Размножавайте пролетмо време.
Внезапна смърт през зимата: Причината е ниската температура или прекалената влажност на почвата. Изсъхнали листа: Въздухът е прекалено сух или в помещението влиза твърде много светлина. Рехаво растение:Това състояние е нормално за фитонията като пълзящо растение. Можете да подкастрите стеблата през пролетта. Пожълтяване, изсъхнали листа: Причината е преполиване.

ФИЛИТИС

Със заповед на Министъра на околната среда и водите тази папрат, наричана още еленов език е забранена за събирането като билка с производствени и търговски нужди. Няма стъбло. Листата му са силно нагънати и накъдрени и излизат направо от коренището. Расте бавно, не достига голяма височина, но расте пишно и на ширина заема голямо пространство.
Полива се само с филтрирана вода. През лятото папратта обича повече влага, затова хубаво е да напръсквате листата периодично през ден. Пагубно е обаче, ако позволите задържане на влага в почвата, затова използвайте почва с дренаж. От март до септември прибавайте към водата и малко течна тор.
Еленовият език желае хладно, полусенчесто до сенчесто място. Силно се нуждае от прохлада и чист въздух, но пазете от течение. През летните месеци може да се постави навън, а през зимата се внася вътре при температура около 12*С.
Размножава се чрез разделяне на главните коренчета.
Използва се в медизината при възпалителни процеси в бронхите, трахеята и пикочните пътища, при жлъчнокаменна болест, чревни спазми, стенокардия.

ФИКУС ПУМИЛА

Пумила е най-дребният сред фикусите е пълзящо или катерливо растение с деликатни листенца - чисто зелени или с бели кантове. В цветните композиции се използва като почвопокривно, изглежда добре и във висящ съд. Заради високата потребност от въздушна влага, този фикус се чувства особено добре в група с други растения.

Тори се с тор за листнодекоративни на всеки 2 седмици през лятото, през зимата според наличните условия торенето може да се намали или спре. Пресаждането се налага само когато саксията се препълни с корени. Използва се слабохумусна и неглинеста пръст.

Видът със зелени листа понася и по-сенчесто място, а пъстролистният обича ярка светлина, но без пряко слънце. Температурните граници са от 10 до 25 С съответно през зимата и през лятото. Оросяването с вода е задължитено за този вид, особено при по-високи температури и в помещения с парно топление през зимата. Полива се с мека вода със стайна температура, като никога не бива да се допуска кореновата туфа да изсъхне напълно За да се поддържа компактна форма, се подрязват връхчетата. В тези случаи катерливият фикус пуска бяло млечице, което може да раздразни кожата и още повече лигавиците, ако влезе в контакт с тях.

БЕНДЖАМИН

Бенджаминът е най-често срещаното растение за дома. Може да го видим навсякъде от дома и офиса, до витрините на магазините.
Бенджамина е расте подобно на дърво с овални лъскави листа. В нашата стране е типично домашно растение, но в топли места се развива отлично и навън. Може да порастне доста голямо ако му се осигури подходяща саксия. Необходим е добър дренаж.
Може да расте заедно с други растения в една саксия, който покриват почвата, когато той израсте нагоре и долните листа опадат.
Най популярни са сортовете:
Бенджамин Golden King - с обагрени с жълто по краищата листа.
Бенджамин Midnight Lady - с тъмно зелени листа.
Бенджамин Naomi - с тъмно зелени листа накъдрени по краищата листа.
Бенджамин Samantha - с тъмно зелени листа и светло зелени ръбове на листата.
Бенджамин Starlight - с обагрени с бяло по краищата листа.
Поливане: Поливайте само когато горната почва е суха на пипане. Ако Бенджамина е в саксия в дома, трябва да повишите влажността на въздуха през зимата. Лесен начин, който не е най-добрия, е да поставите съд с вода на радиаторите и често да улверизирате листата с хладка вода. Най-доброто решение за случая е да поставите саксията върху подложка пълна с камъчета и вода. По този начин водата се изпарява и листата поемат от влагата. Внимавайте саксията да лежи на камъчетата, я не в водата, защото рискувате да загният корените.

Пресаждане: Сменяте саксията само когато корените се подават на повърхността и се постарайте да не ги разчупите по време на процедурата. Ако растението или саксията са прекалено големи, просто сменето почвата на повърхостта, за да добавите нови хранителни вещества. Те ще проникнат надули при поливанията.

Торене: Използвайте течен тор през пролетта и лятото до Септември и Октомври, приблизително на 15 дни, или според инструкциите на опаковката. Бенджамина също се нуждае от допълнително желязо за да подържа своя жив зелен цвят, затова добавете желязо на таблетки или с течния тор.
Запомнете, че преторяването не винаги води до добро.
Ако листата пожълтеят или се появят жълти петна, това може да означава липса на желязо. Ако симптомите са масови, опръсквайте листата с вода с добавен течен тор богат на зелязо.

Подрязване: През пролетта ще забележите много нови върхове. Отстранете тези, които изглеждат слаби или имат позълтели листа. Така растението ще съсредоточи силите си за здравите клонки.
Ще забележите бяла течност на отчупеното място. Това е каучуков сок от растението, който може да предизвика дразнене на кожата при някой хора. Не го пипайте или ако случайно се изцапате измиите добре под течаща вода.
Ако през зимата растението е изгубило доста от долните листа и расте само нагоре, подрежете върховете и така ще предизвикате по силно разклоняване и растеж на долните клонки.
Бенджамина се нуждае от много светлина. Поставете на добре осветено място, но избягвайте директно слънце. През лятото може да поставите на балкона, като отначало предпазвате от силното обедно слънце за да на изгорят листата от слънцето.
Както всички растения и фикуса се мъчи да се обърне към слънцето, за да предотвратите изкривяване обръщайте на 45° всеки път когато поливате.
Много е чуствителен на промяна на условията на гледане, така че при всяко местене или намаляване на светлината може да очаквате пожълтяване и опадане на листата. Също може да забави растежа си.
Размножава се чрез връхни резници, семена и въздушни отводи.
В домашни условия чрез резници, поставени в вода. За да пусне по бързо корени, поставете в водата веднага след отрязването, преди да е засъхнал лепкавият сок, който потича след отстраняването от майчиното растение.
Почиствайте листата на водна баня като покриете саксията с найлон. Може да ползвате мека къпра или гъба за целта. Ако го правите често ще имате растение с блестящи листа без да ползвате спрей за полиране на листата, който е вреден за растението понеже блокира малките дупчици по листата, през които растението диша.

СТРОМАНТЕ

Растенията от род Stromanthe са компактни и ниско растящи като марантата, но листата им са характерни с ярките белези на Calathea, с която често се бъркат. Най – популярният вид е Stromanthe amabilis, който в същото време е изключително скъпо и капризно растение. Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10 градуса за марантата, и 15 градуса за калатеята.
Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф.
Пресаждане: Пресаждайте през пролетта всеки две години.
Отглежда се на частична сянка, защото на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място. Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване.

СИНГОНИУМ

Сингониум е многогодишна лоза, първоначално дошла от Мексико и Панама. Когато са млади, листата за стреловидни или копиевидни. Достигат дължина до 30 см и дебелина една трета от дължината, със стебло достигащо до 60 см дължина. Възрастните листа са палмовидни. Растенията достигат до 4,5 метра дължина.
Сингониума се нуждае от богата и добре поливана почва на места от шарена сянка до богата естествена светлина. В парниците се използва смес от 2 части торфен мъх, 2 части глинеста почва и 1 част пясък или перлит. Растеният се поливат обилно, след което се оставя почвата леко да изсъхне преди следващото поливане. В сандъчета растенията трябва да се торят всеки месец с балансиран тор. Ако се отглеждат в големи декоративни саксии, трябва да се поливат редовно. Понякога се налага да бъдат подпирани с колчета, за да растат добре. По време на зимните месеци водата трябва да е ограничена, но никога не бива растенията да бъдат оставяни да изсъхнат изцяло.
Подходящи за отглеждане както в декоративни големи сакции, така и в сандъче. Когато се отглежда навън, растението цъфти през пролетта. Понякога цъфтят и в сандъче, но ако условията за отглеждане са добри.
Размножава се чрез резници, и доста лесно.

МОНСТЕРА

Първоначално младите листа на Монстера са сърцевидни. Когато започне да старее се появяват прорези и дупки, от където произтича и народното наименование на цветето - прозорче. В някои страни пък го наричат "швейцарско сирене". Друга особеност са висящите покрай стъблата корени. Цъфти в редки случаи, и то в напреднала възраст. Цветовете наподобяват големи гроздове.
Обича нормалната стайна температура. Да се полива често с филтрирана вода. През зимата поливането е умерено, докато през лятото то е обилно. Монстерата обича влажния въздух, поради което е хубаво листата да се напръскват с хладка вода. От март до август се тори ежемесечно най-често с течна тор. Пресажда се през март-април.
Най-уютно се чувства на прозорец с източно, западно или северно изложение. Харесва тъмнината, но за предпочитане е да се отглежда на светло или на полусянка. Да се пази от преки слънчеви лъчи!
Размножаване: Посредством издънки или стъблени резници. Потопете резницата в чаша вода с парченце от дървени въглища. Като пусне коренчета, потопете долната му част в малко течен тор и тогава го засадете в пръстта. Вкореняването изисква голяма влажност на пръстта, затова е много важно честото поливане. След 3 седмици, когато корените се оформят, изровете резниците и ги засадете в нова пръст.
Съвет на градинаря: Ако листата на монстера престанат да се "нарязват", това означава, че растението се държи на твърде тъмно място. Трябва да се премества постепенно на светлина, като се започне от полусянка и се стигне до лека слънчева светлина.

КОЛЕДНА ЗВЕЗДА

Коледната звезда (Euphorbia pulcherima) е храст от семейството на млечките. Нейна родина е Мексико. Тя е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от сравнително скоро време и у нас.
Ацтеките са я използвали като лечебно средство, както и за получаване на червена боя.
Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението. Освен класическите червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат с бели, жълти, розови и мраморни прицветници.
В българските цветарски магазини се внасят растения предимно от Холандия, които се купуват масово за коледна украса на домове, офиси и магазини.
Мнозина обаче изпитват истинско разочарование, след като веднъж поставена в домашни условия, Коледната звезда загива.
Грижи: Основното е да се има предвид, че Коледната звезда развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс.
Коледната звезда се тори с комплексен тор през лятото всяка седмица, за да се развие листната маса и на всеки 14 дни, докато цъфти, като торта трябва да съдържа повече калий, за да се подпомогне формирането на цветове.
Растението има нужда от достатъчно светлина и температури 17- 21 С през нощта и 20 - 24 С- през деня в зависимост от сорта. Ако тези температури се поддържат докато Коледната звезда цъфти, се развиват по едри прицветници (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които си наричат "цветове"), но растенията изнежват и стават нетрайни.
Растението се полива само с вода със стайна температура, тогава, когато усетите с пръсти, че почвата е засъхнала. В никакъв случай не бива да се преполива.
По време на коледните празници поливайте с малко вода, като държите почвата постоянно влажна. През лятото може да се пръска с вода.
Място: Трябва да се избягва пряката слънчева светлина в помещението, течение или близостта с отоплителни уреди. През лятото може да се изнесе на балкон, който не е ветровит.
Размножаване: Коледната звезда се размножава чрез вкореняване на зелени върхови резници през лятото. След като се развият корени, резниците се засаждат в не големи саксии 9- 15 см. в богата , порьозна почва, с достатъчно микроелементи, сред които желязото е от особено значение.

За да се запазят цветовете за няколко седмици, първото правило е, привечер, към 17 – 18 часа, да се осигури пълна тъмнина в помещението, в което е саксията с Коледната звезда, в продължение на около 14 часа. Лесна за приложение идея е да поставите растението в картонена кутия или кашон. Поинзецията често се напада от гъбни и бактериални заболявания. Те се благоприятстват от много ниските температури и прекомерната влага. Най- честият вредител е белокрилката. Единственият изход е да се купуват здрави растения, да се поддържа добра хигиена и да се пръска редовно с подходящи препарати. Често листата пожълтяват и окапват - причината може да в сухия въздух и висока температура в помещението в което е растението. Възможно е причината да е в прекомерното поливане или пък пълното засъхване на почвата около корените. Пагубни са всички резки колебания в температурата и недостатъчната светлина. Сортовете, които са най- подходящи за отглеждане у дома, са Freedom, Cortez, Star и Lilo и съответно техните разноцветни форми.

КАЛАТЕИ

Калатеите са много красиви, те се отглеждат заради нашарените им листа, но има и изключения. Calathea crocata има почти едноцветни листа и най-често се отглежда заради ярките си оранжеви цветове.
Не всички калатеи имат обли листа, някои са остри като копие.
Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10 градуса за марантата, и 15 градуса за калатеята.
Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф.
Пресаждане: Пресаждайте през пролетта всеки две години.
Мястото на отглеждане трябва да е на частична сянка, на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място.
Размножаване: Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване.

ДИФЕНБАХИЯ

Дифенбахията е красиво растение, което достига до 2-3 метра височина, но при нормални стайни условия някои от долните листа окапват и започват да изглеждат не особено привлекателно. Това растение не е много лесно за отглеждане.
Трудно понася ниските зимни температури и сухия въздух. С времето и не дотам добрите грижи може да останат само горните листа. В такива сличаи отрежете стеблото, като оставите 15 см от него. Резника може да използвате за вкореняване на ново растение.
Големите и високо декоративни листа на растението го правят любимец на интериорните дизайнери.
Сокът на растението е отровен. Измивайте добре ръцете си, след като сте вземали резници. Температура: Топло, защитено от течения помещение. Над 15° през зимата.
Поливане: Редовно от пролет до есен. На 2 седмици през зимата.
Влажност: Пулверизирайте редовно. Поставете на поставка с вода и камъчета през зимата. Бършете листата редовно.
Пресаждане: През пролетта всяка година.
Място: Умерено слънце през лятото и близо до прозорец през зимата. Не поставяйте зад завеси.

Съществуват различн методи на размножаване. Отрежете и посадете върха на растението. Използвайте хормон за вкореняване и поддържайте висока температура. Част от стъблото с 2 или 3 листни възела засадето по същия начин. Някои сортове пускат издънки от основата на стъблото. Отделете ги внимателно и засадете както резниците.

Вредители: Червен акар и щитоносни въшки.

ВАШИНГТОНИЯ

Вашингтонията е едно от най-популярните стайни растения в цял свят. Тя “е родена” в пустинните части на Аризона и Калифорния и е декоративно-листно растение. Палмата “Вашингтон” е висока и красива, растяща бързо. Притежава големи, кръгли листа, като специфичното при нея е, че по-старите й листа не окапват, а увисват.
Не обича преките слънчеви лъчи. През зимата поддържайте температура между 5 и 8 градуса.
Кафявите листни върхове се орязват равномерно, но така че да остане тесен кафяв ръб.
Количеството необходима вода зависи от температурата. Летните месеци поливането зачестява, но без да се прекалява. Но ако лятото е хладно, се полива умерено. Пазете от подгизване. През зимата поливайте колкото се може по-рядко. Водата трябва да е престояла открита 24 часа или да е филтрирана. Въпреки всичко, оросявайте периодично листата и ги забърсвайте от прах.
Торете от април до август на всеки две седмици. Тази палма обича светлото, проветриво и хладно място. Ако имате зимна градина, я дръжте там. Ако вашата вашингтония е все още младо растение, знайте, че се поддава на “превъзпитание”, т.е. може да й осигурите и шарена сянка, както и постоянен приток на свеж въздух. В процеса на развитието си младите растения привикват към сенчестите места, защото и в природата не всички места са слънчеви . Размножаването със семена изисква много време. За да ускорите малко покълването като натопите семената в топла вода.

ДРАЦЕНА

Описание: Нарича се още драконово дърво. Изключително издръжливо растение. Стволът му може да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа - тесни, на ивици, пъстри.
Грижи: През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато.
Място: Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията.

Размножаване:	Използват се стъблени резници.
Съвет на градинаря:	Ако растението е станало твърде голямо, лесно може да бъде подрязано. Ако листата му са потъмнели покрая, можете да ги поорежите като съблюдавате първоначалната им форма.

ЮКА

Юката произхожда от Средна Америка. Тя е устойчиво растение, много лесно за отглеждане. Прилича на палма с дебело, късо стъбло и гъвкави тъмнозелени листа с неравни и грапави краища. Цветовете на юката са бели като звънчета с приятен аромат, образуващи гроздове. Трудно цъфти в домашни условия.
Лесно може да пригодите размера към вашето помещение като подрежете стъблото до необходимата височина. Излизащата от стъблото листна маса се сгъстяват с времето, но стъблото не може да порастне допълнително.
Юката не е скъпо растение и може да се каже че е лесна за отглеждане.
Грижи: Температура: 18-24° С , през зимата – не по – малко от 10° С.
Поливане: Не се допуска задържане на вода. Полива се редовно от пролетта до есента. Зимата почвата трябва да е съвсем леко овлажнена.
Подхранване: Всяка седмица през пролетта и лятото. Зимата не е неоходимо.
Почва: Глинесто - хумусна, песаклива почва, която пропуска добре водата. Добре се развива и в готови смески. Добра комбинация е пръст, торф и пясък в съотношение (1:1:1)
Влажност: Обича нормална влажност на въздуха. Редовно избърсвайте листата от прах. Място: Светлолюбиво растение, което добре понася и слънчево огряване. През лятото може да се изнесе на двора или балкона. Предпочита нормалната стайна температура. Добре е през зимата да я преместите на хладно място с температура около 10-15 С.
Размножаване: Размножава чрез стъблени резници. След като отрежете, оставете наколко часа да засъхне мястото на среза и го засадете в саксия поставена на топло и с висока влажност на въздуха място. От едно дълго стъбло може да се отрежат няколко резника.
Предпочита глинените съдове пред пластмасовите. Пресаждане трявба да се извършва всеки 2- 3 години.
Засадете няколко растения с различна височина заедно в една саксия. Така няма да се виждат оголените стъбла и ще изглежда по красиво.

ЦИКАС

Цикасът е изключително древно растение. Името му в превод от гръцки (Kykas) означава палма. Това не е точно палма, но много прилича по външен вид на всички палмови. За разлика от палмите, цикасът е двуполов и съществуват мъжки и женски растения. Той расте много бавно и може да живее дълго у дома при подходящи грижи.
Младите листа на цикаса са завити спирално, както при папратите. Те са крехки и доста нежни, по-късно обаче стават твърди и жилави.
При покупка трябва да внимавате, защото е скъпо растение и обикновено стои дълго по магазините, където условията не са много подходящи или го преполиват поради незнание относно нуждите му. Убедете се, че не са повредени централните листа, а крайните не са започнали да пожълтяват. Най-подходящи за покупка са растения с 3 до 5 развити листа.
Температура: Умерена, зимата предпочита по студени помещения при температуре 12-16°C, минимум 8°C.
Лятото го преместете на балкон или в градината, като внимавате да не е на течение и през първите няколко дни засенчвайте, за да не прегорят листата.

Поливане: Полива се обилно от пролет до есен, зимата намалете поливането. Попадналата вода в средната част може да предизвика загниване. Водата не бива да остава в подложката на саксията.

Пресаждане: Трябва да се прави много внимателно, тъй като корените са много нежни. Младите се пресаждат всяка година. По - възрастните, според растежа и запълването на саксията. Почва - 2 части листовка, 1 част прегорял оборски тор, 1 част чимовка, 1 част торф, 1 част пясък и към всичко добавете дървени въглища. На дъното поставете камъчета или натрошени глинени саксии.

Торене: На 2 седмици през активния период. Зимата не се тори.

Влажност на въздуха: Всекидневно пръскване. За да расте и изглежда добре, почиствайте листата всеки месец. Ако ги миете с вода, покриийте стеблото.
Осигурете топло, светло, но защитено от слънчевите лъчи място. Подходящо изложение е южно или югозападно.
Размножаването става чрез издънки. След отделянето, поръсете с прах от дървени въглища. Поставете в смес от торф, пясък и дървени въглища. Поливайте умерено.
Възможно е и със семена при подгряване отдолу.
И при двата случая отнема около 2 месеца.

БОНСАЙ

За повечето от нас бонсай е изкуство , което сме в състояние да приемем само в най-горния му пласт . Но освен красивите и интересни дървета , бонсай е дълбока философия за самоусъвършенстване чрез съзерцаване на природата и приучване към търпение и съвършенство.
Първите бонсай не са направени в Япония , а в Китай . Според легендата човек учи дървото да бъде малко , а дървото учи човека на основните благодетели и на умението да живее в хармония.
Самата дума бонсай идва от сливането на две японски думи -дърво и саксия (кашпа). Това име напълно показва истинската природа на бонсай като система от растение и саксия . Колкото и станно да звучи , саксията е част от бонсая и тя се подбира специално за него. Обикновено бонсаите се засаждат в една саксия и се отглеждат в нея до смъртта си, като само при по-едрите растения е допустимо да се извърши едно или две прехвърляния .
Когато сте решили да си правите бонсай, най-напред трябва да си изберете правилна саксия. Тя нетрябва да бъде твърде ярка и лъскава , за да привлича твърде внимание , но не бива да бъде и твърде груба и дразнеща. Саксиите за бонсай имат специфична форма , която се харектеризира основно с голямата й повърхност и малка дълбочина. Най-често се избират саксии които са направени предимно от глина , но за тази цел могат да се приспособят и различни естествени и изкуствени предмети , например един от най-хубавите бонсаи са направени в саксии от камък.
Направата на бонсай е сложна, трудна и бавна процедура. Най-често естествени бонсаи могат да се намерят в местности с тънък почвен пласт. Най-голяма вероятност да намерите растение с нужните качества в природата съществува в планината и на каменисти места със значителен наклон .

БЕГОНИЯ

Градинската бегония е единствената бегония масово отглеждана у нас. Тя е по-скоро листно декоративна , отколкото цъфтяща, макар да образува огромен брой дребни цветчета , които при някои сортове може да са и малко по-големи. Това цвете сякаш остава незабелязано от повечето любители, въпреки безспорните си качества . По-често може да се срещне като саксийно растение , но и в това си амплоа разпространението му е ограничено.Градинската бегония най-често се отглежда в обществените паркове и градини, където можете да видите огромни площи , заети от нея . Сравнително рядкото й присъствие в частните градини е заради трудното семенно размножаване на бегонията . Семената са много дребни и за поникването се искат специални условия . Това налага закупуването на разсада от специализиран производител ежегодно. Проблемни са и младите растения , които до закрепването си са сравнително капризни.
Градинската бегония образува ниски, компактни растения , които имат много добър ефект в градините. Максималната височина , до която стигат повечето сортове е 30 см. По-високи сортове се намират трудно и обикновенно те са специално селекционирани за по-голям ръст.Стъблата на бегонията са дебели и сочни , листата са средно големи , овални до почти кръгли , май-често бронзовозелени , но болшинството културни сортове са с различно тъмночервен цвят . Цветовете са дребни , с четири неравни по размер , две по две перигонни листчета , оцветени в бяло , розово или в червено. Плодът е триръбеста кутийка , в която при узряване има голямо количество дребни черни семена .
Градинската бегония може да се използва за създаване на по-голям и по-плътен ярък борд за свободно оформените цветни площи , както и като компонент на геометричните. Тя е отличен избор за килимните цветни фигури. Макар че е достатъчно плътна , понася добре и подстригване , което я прави наистина идеална за тази цел . Поради компактната си форма и плътната маса градинската бегония е идеална за всякакви решения , свързани свързани с постигането на цветни петна с определена форма , както и за създаване на нисък и правилен по форма бордюр около алеи и др. площи. Бегонията е взискателна към почвените условия . Тя се нуждае от свежи, хранителни и добре отцедливи почви. За да се радвате на ефектни растения , не бива да засушавате , въпреки че видът е сравнително толерантен към недостига на влага . Растенията се развиват добре и на слънце .
Размножаването става чрез семена .Засяват се през януари в топли помещения или оранжерии.На открито се засяват в края на април до началото на юни, може и по-късно но развитието им ще бъде забавено.

ЛАТИНКА

Латинките са едни от най-популярните градински цветя у нас. Родът наброява около 80 едногодишни и многогодишни тревисти растения. Родът на латинката произлиза от Централна Америка. У нас най-често се отглежда като едногодишно , защото не успява да преживее зимата и се подновява всяка пролет. Цветовете на латинката са прости или гъсти с много приятен аромат, листата са светлозелени. Среща се в различни багри - жълти , оранжеви, червени, червено-кафяви, розови. Тя е топлолюбиво и светлолюбиво растение . Вирее най-добре на слънчеви и открити места . Обича умерено плодородни и влажни почви. Не понася прекалено торене или преовлажняване .Ако се тори развива само листна маса .Размножава се чрез семена . Започва да цъфти след около 40-50 дни. Увивните сортове се засяват около огради, беседки и др. Семената запазват своята кълняемост много дълго време и не е нужно всяка година да купувате нови , а можете да използвате тези от миналата година . Хубаво е да се посеят на постоянното си място , защото не издържа пресаждане. Латинката е много полезен в зеленчуковата градина или в оранжерията , защото вредителите предпочитат нейните за снасянето на яйцата си.В миналото наричали това растение "кардиналска салата". Нейното приготвяне се пазело в тайна и се смятало , че поднесено по този начин е източник на младост и сила . Днес латинката също има широко приложение в кулинарията . Всички нейни части имат пикантен вкус . Листата могат да се сушат, а пъпките и зелените плодчета да се мариноват. В наши дни латинката почти не се използва като билка и лекарствено средство. Тя има много ценен химичен състав - йодни соли, калйй, фосфор, провитамин А, витамините C,B1,B2. Салатата от латинка се препоръчва при грип, заболяване на горните дихателни пътища и белите дробове, защото съдържа растителни антибиотици . Още от миналото е известно , че семената са полезни при мъжки и женски климактериум , както и при импотентност. Листата и цветовете са полезни при депресии и раздразнение . Семената се счукват и заливат с вряла вода , като се оставят да престоят така 1-2 часа. Листата и цветовете се изсушават и се използвали като подправка . Етеричното масло , намиращо се в латинката притежава противогъбично и антибактериално действие .

БОЖУРИ

Божурите по нищо не отстъпват на кралицата на красотата розата - нито по красота , нито по популярност, особено в градините на Изтока .Единственият им недостатък е , че цъфтят веднъж годишно.От 35 вида , влизащи в рода Божур, само 6 имат дървесно стъбло, което не загива през зимата. Най-подходящият период за засаждане на тези красиви градински храсти с кичести цветове е от средата на август до средата на септември.
Родът на дървесният божур произхожда от Китай. Известен е в китайската култура няколко столетия преди новата ера като лековито и декоративно растение .
Никой друг декоративен храст неможе да се похвали с такива прекрасни големи цветове и дълъг живот като това многогодишно растение.Височината на дървесният божур достига 2 метра . При добри грижи и подходяща почва , този храст може да продължи да носи красота 100-150 г.на едно място , а са известни и случаи , когато животът му продължава 300 , дори 500 г. Цветовете му имат формата на чашки или кълбовидни , кичести в зависимост от вида , разтварят се към края на май и цъфтят обилно 2 седмици.
Дървесният божур се размножава чрез семена или вегетативно.Растенията отгледани от семена , цъфтят на 5-6-тата година от засаждането.Най-подходящото място за засаждане в градината е на полусянка, така че слънчевите лъчи да попаднат върху храста през листата на дърветата.
Тогава цветовете се запазват по-дълго и не променят цвета си , но пък при пряка слънчева светлина цветовете са по-обилни.Сортовете дървесен божур се подразделят на няколко групи-
китайско-европейски - които се отличават с големи кичести цветове
японски- с полукичести цветове
Почвата за божура се подготва отранои се дренира.Най-подходящия период за засаждане е от средата на августдо средата на септември.Посадените през ранната пролет храсти са по-застрашени от измръзване през зимата.Сухите и повредени клонки се отстраняват през април.
Тези изклучително пищни декоративни храсти стоят добре , както единично така и в групи.

РАЛИЦА

Ралицата - " кралицата на сините " . Това име е дадено на ралицата не без основание . Повечето сортове цъфтят във всички оттенъци на синьото- от небесното до тъмно виолетовото.Не са рядкост обаче и растенията с бяла и розова окраска, а в природата съществуват и с червени или жълти цветове.
Цветето ралица се размножава чрез семена и чрез разделяне на коренището.Всяка част от коренището трябва да има поне 3-4 връхчета. Най-добре е това да се прави през август-септември, като почвата се притъпква добре към разделените растения и се полива обилно. Така ралицата се вкоренява до зимата, успешно презимува и започва да цъфти рано напролет.
Растенията цъфтят продължително , в резултат на което семената не узряват едновременно. Затова те се прибират няколко пъти , като се изчаква семенните кутийки да добият светлокафяв оттенък.Кутийките лесно се разпукват и семената се разпиляват . Затова е необходимо да се преглеждат често и да се прибират узрелите семена навреме.
Семената се засяват през есента , преди да настъпят зимните студове. Напролет , когато растенията се развиват достатъчно, се засаждат на постоянно място на растояние , зависещи от едрината на сорта. Цъфтежът настъпва през август. На едно място растенията могат да останат до 4 години . Високите сортове е добре да се укрепят с подпори.Почиствайте редовно прецъфтелите стебла.
Родът обединява около 150 едногодишни и многогодишни вида , произхождащи от умереният пояс на Северното полукълбо Всички са тревисти , с изправени стъбла , достигащи около метър височина . Цветовете са кичести или прости , събрани в дълги гроздовидни съжветия.
Градинската ралица ни радва с необичайни и изпълнени с живот цветове .Размножаването чрез семена обуславя и най-различни цветови комбинации. Въпреки че достига до 160 см. височина , този сорт стои много стабилно изправен.
Многогодишната ралица изисква много добре и дълбоко обработена , богата с хранителни вещества глинесто-песъчлива почва и слънчево изложение .

ПАСИФЛОРА

Пасифлора, което в превод означава "страстно цвете", е дървесна лиана с дължина до 10 м, която расте в тропическите и субтропически райони на Южна и Северна Америка. Растението е получило името си от испанските мисионери: мистерията на красивите му цветовете, появяващи се от скромните пъпки, можела да се сравни само с Христовото разпятие. Плодовете (познати под името маракуя) наподобяват голям лимон, а когато узреят са леко набръчкани. Има над 200 вида пасифлора, като най-разпространени в района на Амазонка са Пасифлора едулис и Пасифлора инкарната (Passiflora edulis и Passiflora incarnata). Плодовете на пасифлората са обичани от всички обитатели на джунглата - и хора и животни. Няколко вида са култивирани и се отглеждат заради ядливите плодове. Жълтата им, подобна на желе вътрешност, може да се яде направо или под формата на шербети, мармалади, желета или напитки (с добавка на вода и захар). Местните жители от векове използват плодовете като сърдечен тоник и за успокояване на кашлица, а листата - заради успокоителните (седативни) и облекчаващи болката свойства. В много страни по света използването на листата за успокояване на напрегнати нерви е документирано преди повече от 200 г.
Пасифлората е ефектно и изящно, за което на първо място обаче трябва да кажем, че е извънредно непретенциозно и лесно за отглеждане.Доказателство за многото качества на пасифлората е невероятно бързото й разпространение у нас-има много бърз разтеж и сравнително плътна и нежна листна маса.

Пасифлората е "открита" от испанския лекар Монардес през 1569 г., който документирал традиционните й приложения и я пренесъл в Стария свят, където бързо станала любима успокоителна напитка (под формата на билков чай). От друга страна, испанските завоеватели в Мексико и Южна Америка узнали за употребата й от ацтеките и също допринесли за култивирането на растението в Европа. След включването й в европейската билкова медицина, пасифлората се използва като седатив, антиспазматик и нервен тоник. Запарка от листата е въведена в медицината на Северна Америка през средата на 19 в. като седатив. Използвана е и при главоболие, натъртвания и различни видове болка чрез полагане на листата външно върху засегнатото място. Също така при колики, диария, дизентерия, менструални смущения, безсъние, невралгия, очни смущения, епилепсия и конвулсии, мускулни спазми и болки.

Свойства и действия на билката
Основни: облекчава болки, намалява безпокойството, облекчава депресията, намалява възпаления, спира конвулсиите, намалява спазмите, успокоява нервите, леко седативно действие, успокоява.
Други действия: унищожава микроби, повишава либидото, увеличава количеството на урината, понижава кръвното налягане, прочиства чревните паразити.

Растителни химикали
Химическите анализи на пасифлората показват три основни групи химикали: алкалоиди, гликозиди и флавоноиди. Интересен е фактът, че когато гликозидите и флавоноидите се изпробват индивидуално, показват противоположни на описаните по-горе свойства, заради които се използва растението. Само когато двете групи химикали са съчетани, се наблюдава седативния ефект. Освен това пасифлората съдържа естествен серотонин, както и химикала малтол, който има доказан седативен ефект (и който обяснява естествените успокоителни свойства на билката). Група харман-алкалоиди са показали антиспазмотично действие и способност да понижават кръвното налягане. Флавоноидът хризин значително намалява безпокойството и тревожността.
Към основните химикали в растението спадат алкалоиди, алфа-аланин, апигенин, арибин, хризин, цитрусова киселина, кумарин, циклопасифлорни киселини А-D, циклопасифрозиди І-VІ, диетил малонат, едулан І, едулан ІІ, флавоноиди, глутамин, гинокардин, харман, хармалин, хармалол, хомоориентин, изоориентин, изоскафтозид, изовитексин, кемпферол, лотурин, луценин-2, лутенин-21 лутеолин, ориентин, пасикол, пасифлорин, пасифлорна киселина, пектин, фенолова киселина, фенилаланин, сапонарин, схафтозид, серотонин, ситостерол и стигмастерол.

Научни изследвания
Пасифлората (както и нейните харман-алкалоиди) са били обект на редица научни изследвания. След близо 100 г. проучвания седативните, антиспазмени и аналгетични свойства на тази тропическа билка са категорично признати от науката. Аналгетичните свойства за първи път са клинично доказани през 1897 г., а седативните - през 1904 г. Антиспазмените, противостраховите и понижаващите кръвното налягане ефекти са установени клинично в 1980 г. В изследвания с животни, екстракт от плодовете оказва противовъзпалителен и успокоителен ефект, а екстракт от листата - диуретичен.

Приложения в народната медицина
В народната медицина пасифлората се използва като афродизиак, и наскоро проведени опити с мишки потвърдиха това нейно свойство. В друго изследване през 2003 г. беше установено, че екстракт от листата подобрява общото състояние на половите функции, увеличава количеството сперма и оплождащия потенциал. Научно потвърдена е и ползата при кашлица: екстрактът от листата на билката е сравним с кодеина в качеството си да потиска кашлицата.

Днес лечители и хербалисти от цял свят прилагат пасифлора заради седативния, невроуспокояващ, антиспазмен и аналгетичен ефект. В САЩ най-широко се прилага вида Пасифлора инкарната за лекуване на безсъние, мускулни спазми, хистерия, невралгия, менструални болки, пременструален синдром, и като болкоуспокояващо средство за различни състояния. В Европа се прилага при нервни разстройства, безсъние, спазми, невралгия, алкохолизъм, хиперактивност при деца, ускорен пулс, главоболия и др. Службата за храни и лекарства на САЩ определя листата на пасифлора като "по принцип безопасна билка". Те са обект на различни европейски монографии с медицински растения и се смятат за безопасни дори за деца и бебета.
ГРИЖИ

• отглеждайте пасифлората в по-голям съд, ако желаете да нараства бързо
• за цъфтежа си растенията изискват ярко слънце през по-голямата част на деня, така че пасифлората рядко цъфти в домашни условия, но за сметка на това суздава прекрасна нежна листна маса, която е много атрактивна
• растенията не са много взискателни към влагата, но редовната поливка е задължителна
• подхранването е задължително
  

КРИНЪТ

Крин поднесен на дама е израз на преклонение пред нейната индивидуална същност.Според библейското тълкуване от това красиво цвете има различни видове между горските цветя на Палестина .Крин се среща навсякъде в Святата земя. Величието , красотата и благоуханието му подсилват значимоста на това свято място.
Криновете много приличат на лилиумите и често се бъркат с тях.Те принадлежат към семейство Liliaceae и различните видове се различават с различна окраска и време на цъфтеж. Използват се предимно за рязан цвят и за направа на различни аранжировки, за оформяне на отделни алеи в тревните площи или в композиция с други цветя .Засаждат се и в саксии.Те са особено красиви и покрай басейните, затова често се използват за оформлението им.
Те са многогодишни растения , листата им са тесни и дълги , а цветоносите - високи , достигащи до някои видове и до 1 м.
Цветовете от създадените хибриди варират от бяло, жълто, розово, червено, лавандулово, а дори и кафяво. Много често в основата са по-светли или по-тъмни. Венчелистчетата са 6 , разположени поединично, извити навън в горната си част , много нежно. Те са целокрайни или леко нагънати като драперии. Централният им нерв е вдлъбнат или изпъкнал и разделя венчелистчетата на две надлъжни половинки. Тичинките са 6 на брой, еазположени в кръг и завършват с дълги оцветени или белезникави прашникови торбички. При узряване прашецът се разпилява и полепва върху цвета. Плодникът е по-дълъг от тичинките и завършва с разширено близалце.
Както тичинките така и плодникът са много красиви и придават на цвета елегантност.
Времето на цъфтежа е различно-от началото на лятото до есента .
Цветовете се разтварят и умират за един ден, но постоянно по стъблата се оформят нови цветни пъпки.
Семенцата рядко се използват за размножаване , защото новото растение ще цъфне едва след 3-4 год.

ЛАНТАНА

Лантана е изклучително красив храст, който цъфти през цялото лято.Съцветията се състоят от преливащи се багри на цветове - от оранжево в червено , жълто , розово. Тя е топлолюбив , средиземноморски храст , който чудесно украсява входни алеи , цветни лехи и др. , огрявани места .До зимата може да я засадите на открито , за да може да израстне по-бързо и да оформи кичеста и плътна корона.В този период се нуждае от умерено поливане и подхранване с комплексен тор , за да цъфти непрекъснато.
Засадете лантата на богата почва със слънчево изложение . Размерите и дълбочината на изкопаната яма трябва да се 2 пъти по-големи от тези на кореновата бала на цветето.Утъпквайте леко насипната градинска почва .Привържете на осмица стъблото за дървено клонче .Мулчирането ще поддържа оптималната влажност през лятото. Полива се умерено с вода, чиято температура е близка до въздушната

ДАМСКО СЪРЦЕ

Дамското сърце е едно великолепно многогодишно цвете .През последните години , ъвлечени от голямото видово разнообразие , което предлага пазара , ние го позабравихме и незаслужено пренебрегваме.Цветето формира впечатляващ ажурен храст , който въздейства с висящите розови цветчета . И при това дамското сърце цяфти през цялата пролет . Чувства се еднакво добре на полусянка ,сянка или слънце и определено не е капризно цвете.Оптимални условия за растеж, компактност и обилен цъфтеж осигуряват рохкавата , лека , хранителна и леко влажна почва.Бедните почви трябва да се подхранват с тор за цъфтящи растения.В края на периода младите връхчета се премахват.В съхо време оросяването се възприема много добре от растението.

ЦВЕТЯ ЗА СПАЛНЯТА

Някои растения могат да пречистват въздуха от вредните вещества, които се отделят от топлоизолациите, а други- да успокояват гнева и тъгата.
Растенията служат не само за украса , но те могат да защитават, пречистват и да ни действат лечебно.Ето защо трябва добре да ги познаваме и да ги поставим на точното място. Защото за всяко едно помещение си има специални растения. Така например в спалнята може да отглеждаме следните видове :
ТЕМЕНУЖКИ -във всеки дом се отглеждат теменужки, но тяхното най-подходящо е в спалнята.Различните цветове имат и различно въздействие.Така например белите теменужки действат благоприятно на нервната система и намаляват неразбирателството между съпрузите. Виолетовите допринасят за затопляне на атмосферата в дома, а червените и розовите внушават чувство на удовлетворение.В резултат на тяхното тънко въздействие се намалява гневът и се създава радостно настроение и удоволствие от общуването с другия.
АЛОЕ- през нощта алоето отделя кислород и поглъща всички вредни вещества. Това го прави особено подходящо за спалното помещение . Алоето има свойството да поеме наелектризираната атмосфера в дома и да защитава от инциденти. Известни са лечебните свойства на листата му, които могат да послужат като първа помощ при порезни рани и да спрат изтичането на кръв.При болка и простъда алоето намалява главоболието.
КАМЕЛИЯ- едно от най-красивите цъфтящи стайни растения . Тя разтваря цветовете си през най-студените месеци на годината- от ноември до май което я прави достойна украса за спалнята.Нейните цветове нямат аромат, който да пречи на съня. Цъфти в бяло, розово и червено. За спалнята най-подходяща е червената камелия, която оказва психологическа помощ при сексуални проблеми.
ХЛОРОФИТУМ- това растение е шампион по почистване на въздуха. То поглъща формаалдехида и всички вредни вещества , които се отделят от топлоизолациите и синтетичните материи в нашия дом. Изследване на специалисти са доказали , че за 24 часа това цвете може напълно да пречисти въздуха в дома от всички вредни микроорганизми. Интересен е и факта , че полезното му действие се засилва ако се отглежда в глинена саксия.
МУШКАТО- отделя биологично активни вещества, които убиват стафилококитеи страптококите. Затова желателно е в дома ви да имате поне една саксия с мушкато.Това цвете не само отпъжда мухите , но и дезинфикцира въздуха чрез етеричните масла които отделя.Помага също и при главоболие , а според старинните рецепти изгонва от дома злите духове.Мушкатото има свойството да укрепва съня, да пази женското здраве, да хармонизира семейната обстановка, да намалява стреса и безсънието. Освен това от листата му се прави чудесен сладкиш , който е хит сред домакините в Западна Европа.
ДРАЦЕНА-според древните индийски предания драцената събужда жизнените сили, подобрява семейната хармония и увеличава положителната енергия. Всичко това я прави много полезно растение не само за спалнята , но и за всяко друго помещение в жилището.



СПАТИФИЛИУМ- цветовете му поглъщат от въздуха вредните вещества , които попадат дома ни . Растението успокоява нервната атмосфера и ни кара да се държим по-мило с лубимите съшества . Можете да го поставите не само в спалнята , но и в хола , където се събират повече хора .

ГЕРГИНА - ДАЛИЯ

Гергините са едни от най-разпространените цветя в нашите домашни градини,но са познати като културни растения едва от 200 г.Днес те се отглеждат повсеместно като градински растения, в саксии и контейнери и като рязан цвят.
Родът Далия (Dahlia) принадлежи към голямото семейство на сложноцветни.Те са многогодишни тревисти растения с изправени, кухи и твърди стъбла, с различна височина от 50 см. до 150 см. покрити със срещуположни двойно, тройно перести до целокрайни листа на къси дръжки.Кореновата система се състои от грудки ( задебелени странични корени ) на долната част на които се развиват същинските корени. Цветовете са всъщност едри съцветия кошнички, с дълги дръжки , излизащи от пазвите на листата. Състоят се от два вида цветчета- външните ( езичести ) са с различна форма и багри, а големият диск в средата е съставен от фертилни тръбести златистожълти или червеникави цветчета. Плодът е семе.
Далиите се нуждаят от водопропусклива , богата на хранителни вещества почва, с киселиннист 6-7 ph, но виреят почти навсякъде.
Поставете ги на проветриво място, добре осветено, дори и на пряко слънце.При недостиг на светлина , листната маса се развива прекомерно за сметка на цъфтежа. Те издържат на силна слънчева светлина , но в горещите летни следобеди биха били благодарни на малко сянка. По време на жегата поливането е обилно, при това поливната вода е добре да бъде с температура на обкръжаващата среда.
Да не се прекалява с подхранването, защото ще предизвикате засилен растеж на леторастите , но поне веднъж е добре да се прави в месеца.
Увехналите съцветия редовно трябва да се изрязват за да се запази храстчето в ефектен вид.
Далиите не са зимоустойчиви растения, затова грудките на многогодишните сортове е хубаво да се прибират, когато първите слани попарят листата. Изчистете ги от почвата и ги оставете да позасъхнат около седмица , след което ги съхранете в торф, като не покривате горната част на грудките .
Семената се засяват в края на зимата в лека почвена смес , която се поддържа непрекъснато влажна.След това семената се прехвърлят в индивидуални саксии, където остават до момента на засяването им на постоянно място.
Покаралите грудки се разсаждат през края на май или началото на юни на растояние 30-40 см. а връхчетата на грудките трябва да са на 5 см. под почвената повърхност.
Размножават се от резници които са взети от покаралите в саксиите грудки, вкореняват се в пясък и торф , в затъмнено и прохладно помещение .
Най- често срещаните болести са загниването на коренитеи сивото гниене. За да се предотвратят не трябва да се допуска преполиване и застой на водата в почвата. Също трябва да се преглеждат и за листни въшки, които деформират листата и стъблата.
Рязаните далии не трябва да се държат дълго време сухи. Трябва да се подрязват често стъблата им с остър нож. Сложете ги във вода колкото е възможно по- скоро след отрязването им и прибавете няколко капки белина , за да предотвратите загниването на дръжките. Животът на далиите като рязан цвят зависи от рода и сорта им и е от 6 до 14 дни.
Най-подходящото време да се наберат далии е рано сутрин, може и вечер, но не и в средата на деня .

ИРИСИ

Ирисите са растения , широко разпространени в почти всички райони на северното полукълбо. Те обитават почти всички видове местообитания - от балата до сухите и бедни каменисти склонове на планините.В климатично отношение също са невзискателни и раличните видове могат да се намерят от тундрата до субтропика. Това разнообразие по екологични изисквания , които притежава родът, и забележимият външен вид на растенията са основната причина днес те да са сред най-отглежданите цветя в света.Те са подходящи за почти всички райони без значение от климатичните особености.Могат да се използват като водни растения в прибрежната зона на водните площи или около тях, като растения за цветната леха и в алпинеуми.
В миналото възхитата от ирисите била толкова голяма, че славяните ги кръстили перуники , като ги приемали за цветя, достойни дори за бог.Днес въпреки огромното разнообразие от растения, които идват от цял свят , ирисите не губят своята обаятелност и почитатели , дори се радват на засилен интерес.У нас се срещат над 10 вида диворастящи вида , като всичките имат декоративни качества и в една или друга степен се култивират.
Синята перуника е сред най-едрите и красиви видове. У нас тя е толкова разпространена , че спокойно в това отношение може да се конкурира дори със здравеца.
Може би най-важното нещо за успеха и популярността на ириса е интересната структура на цветовете му.
Водния ирис ( блатната перуника ) притежава красива листна маса , по която често се бърка с тръстиката.
Пъстрата перуника със своя жълт цвят е интересна добавка към лехата с перуники. Тя се отглежда почти навсякъде из страната , като се използва в цветната леха за засаждане сред тревата или за скални кътове.
Съвременните сортове и хибриди стават все повече и все по-популярни и отглеждани в градините. Те се отличават с голяма пъстрота или с наситени цветове.
Някои сортове ириси освен красиви градиски растения са и популярна култура за рязан цвят.
Мелитовата перуника също е популярна като декоративно растение , особено в районите , където естествено е разпространена .
Треволистният ирис е най-дребен , но въпреки това цветовете му са забележими и много ефектни.Подходящ е за ниски мавритански поляни , за алпинеуми и като бордюр на цветните площи.